(с нейните странности)
(1) на празнотата е всмукан (психопатия);
(2) на нрава е размит;
(3) на морала е граничен;
(4) на съпричастието е отворен (човековост).
(1) Половият (такъв е) паразитизъм върху душевността принася устойчивост у психопата, заедно с едно "дългово вълнение", но дотолкова, доколкото психопатът се нуждае и за нещо по-интегративно, ала уви, то е по-мимолетно, "вълнението на свободата"; т.е. семейният храм на психопата се "превключва" къмто и откъм "храма на душевността" (shrine).
(2) Пък размитият душевен хоризонт, душевният хоризонт на нрава (Karla Homolka), принася към нужда за току, току морален ориентир на поведението,
т.е. за психопатичен "водач" (Paul Bernardo).
(3) И ето че граничният душевен хоризонт, душевният хоризонт на морала, принася към нужда за току, току съпричастен ориентир на решението,
т.е. за идеологично разрешение.
