Понеже аналогията току е, когато системна (нежели несъстоятелна) информация се пак и пак систематизира (състои) собствено. Ами че с това няма как безпаметно (т.е. няма как без accounting). И ето как процесът продължава от следишния момент, ако за момент паметта блокира. Та губи се момент. И видиш ли, светът на аналогията е светът на изтърваните моменти. Пък дигитализацията* е,
когато системна (нежели несъстоятелна) информация, без да се ("какво да се прави с изтърваните моменти") рефлектира системата, се пак и пак систематизира (състои) несобствено. И ето как процесът продължава от предишния момент,
щом паметта блокира. Та моментът се не губи. Незабавното разплащане (instant payment) се осъществява чрез незабавно осчетоводяване (instant accounting),
що се внедрява в "нулева памет", предпоставката за разплащателно спомняне и разплащателно опомняне, вместо за продоволствен помен (= платонисткото "припомняне").
----------
* Дигиталното преобразуване (digital transformation) **:
"От многостранното зараждане на битието след Аристотел***",
"From the Manifold Begerming of Seine next Aristotle",
"Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles",
нем., дисертацията на Franz Brentano, 1862 (мой превод).
** Всеки един момент във функционалното пространство се посочва със sinus cardinalis, явява се вкоренен във времето (виж графиката).
*** "Топика".
P.S. Просто в това съм най-добър - теоретичната интуиция (в отговор например по на практика "instant payments at the heart of your digital transformation") ... Моята приятелка вдигна летвата, поздравявам я (моята приятелка)! Нищо че все разговаря с мен по някакъв болен начин. Предизвиквам я професионално.
