Клиничен чар

Тя по време на "свобода", душевен лов, напуска тет-а-тет при удобен случай обичайното си, вписващото се, хамелеонското, манипулативното, жонглиращото къде по-умело, къде по-неумело с клишетата, дрехите и грима, жестикулативното, домогващото се, "дължимото" състояние. Преобразява се насмешливо в Княгинята, надменна, крачеща, пък сетне току грижовна, снизходителна. Която скоро при подходяща уединеност на обстановката се сближава в душевния повик на Сърничката, настояване за очи в очи, пък сетне хващане за ръка, споделяне, хербаризиране, кукловодство, чувство, свиване... Покаже ли си - тя не го желае това - рогата душевната неудовлетвореност, едно "изоставяне", о, ами Сърничката не успява дори да побегне, бива тя разкъсана, след като зейне с цялата си острота, хлад и откровеност душевният глад на Кучката. Маниакален поглед, който Господ знае къде ще отведе след утолението на плътта. Беразличие и темперирано затопляне. 

И наритан труп. Освен ако в телефонен разговор или в динамиката на срещата със стар познат Трите не се вестят ведно, едно докосване... Липсва ми. Шумен, 

19 ноември' 2024.