Капитализацията се осчетоводява незабавно, понеже изот паричния вход току излезе дял, пък в паричния изход току влезе производствена мощност - ами за да се започне капитализация, т.е. че изот паричния вход, видиш ли, занаизлиза стока, пък в паричния изход занавлиза стока: и ето как латенцията е производствена. Ликвидацията обаче се осчетоводява латентно: че изот паричния вход просто излиза стока, пък в паричния изход просто влиза стока. Инфлационните пари не могат по принцип да се ликвидират - "капитализират" се оскъпяващо. Ала има принципно при локално излишните пари избор да се ликвидират или да се капитализират. Излишни пари при тоталитаризъм или при капитализъм (анихилация) не се застояват. Думата ми е, че финансовата латенция е слугинска работа, която се генерира от ликвидацията. Но нима финансовото слугинство изчезва, когато си зарови в пясъка на ликвидацията главата и се захване да осигурява незабавни разплащания?
