1. Хиената
Луната задимено мижа. Хиляди таксита се размиват по светлинни релси. О, ти! Полилеите искрят. Коктейл. Пък непознатият колега все я сваля. Отдалече, с очен мейл. Та през гълчавата ще се уединят. Ще се изнижат. Вечерта преваля. Странностите си сервира тя, когато късно ще му е да се откаже. Крайна спирка на метрото. Паркинг. Утрото ще каже.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
