Тази сутрин съм се разнежил... Боговете се отличават спрямо нас, че без да се смиряват или поне примиряват: ами което имат, го искат - вместо стискайки го. Какво е мъртвият бог, освен примирил се до смирение бог: бог, който напълно има което иска. Имам щастието да бъда един сизифовски човек: издигам се до божественото, без ни най-малко да бъда бог... Та моята приятелка е във всяко отношение богиня, освен в това, че иска да си има дом. Т. е. тя щеше да бъде и Богинята на дома - но ако си имаше дом: в който тя ще може да готви, да се суети около тоалетната чиния и около казанчето, и около техния моноблок.
Но технологичният авангард е в изпипването, нежели в приложението. Ами технологията е приложима, доколкото е изпипана - и ще рече изпитана. Т. е. изпитаната, изпитната технология е мъртвата технология. Технологията е консервативна - запазва себе си на всяка цена. И най-вече за сметка на разколачена в традиция душевност. Че Богинята - която и да е тя - на дома е и Богинята на технологията - вместо на боравенето с нея... Нашият дом е нашата технология - пък нашите люде са нашето клеймо. Чудесното дете може би ще тръгне на училище тези дни: един бог в развитие, дете от нашето бъдеще.
13 септ.' 2023
