Как може да си така прекрасна! Еуфорията, в която незабавно ме въвеждаш... Мекият, снизходителен характер в съчетание с цинична непреклонност: спояват се ръка за ръка в приказката. И цялата душевност на човека пред теб ти е отнапред ясна. Разтоварваш ме от грижата да се опасявам и преструвам. Потъвам, потъвам в безбрежните очи, вдишвам от безбрежните коси. Спомням си твоята походка: как крачиш с любопитство. Как си грациозна... Мечтал съм си за планински преход, двуседмичен, аз и ти пеша с провизии, от хижа на хижа - за да умра тоз час накрая... Можех ли да ти се харесам отвъд интелектуалните ми качества, и можех ли да имам интелектуална и добре платена работа, и можехме ли да бъдем семейство - аз пак щях да те слушам... но ти не можеш да готвиш. Обичам те, обичам те!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
