нито дори за приемственост от родовото си минало (съдба); и даже за личното си минало: личното свое минало, пък, да, при положение когато "виновникът" е времето; а и за онова свое настояще, което той не съзнава. Но въпросът е тъкмо дали родовото минало на Васил Терзиев е минало - личното му е превъзходно. Т. е. дали той, предвид твърде специалните си предци, не е специално потопен, с все превъзходното си свое лично (с личностите околовръст) минало: ами понастоящем в услуга съзнателно към злочестото за всички нас едно родово настояще? Та може и да не е - ала трябва предварително да го докаже, щом демократично е кандидат за длъжността Кмет на столицата. И ето го моралното изискване! Личността е себе си и своята личностна среда (Киркегор). Което изискване и при Терзиев не би стояло,
ако действително бяхме преодолели като общество лошото си недалечно минало... Вие разглеждате междуличностните отношения атомарно, нежели общностно
(ето защо, дяволи ни взели, не обичам Хегел). Г-н ... Ви се явява коректив.
Човековата интуиция не е нюх, а емоционална интелигентност! Нюхът не е емоционална интелигентност (EQ). Достойнството е да обръщаш гръб, без да се обръщаш гърбом. 17 септ.' 2023.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
