Постъпвам безхарактерно, зная го, познавам себе си изцяло отговорен, та изпитвам непризнание. И ето че при божествения характер умопостигаемият и емпиричният съвпадат; а при общностния умопостигаемият е нулата, около която емпиричният гравитира (инфлексия); пък при спекулативния - безкрайно малкото, към което емпиричният клони (допир). Ала при инфлексора не се притежава емпиричен характер. "Признайте ме", казвам си, защитавайки се аз идеологически чрез метафизиката на нравите, за да се издържам.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
