Та моята не само божествена, но и гениална приятелка постави в разплащателно съображение личното време. Винаги съм се възхищавал от нейната философска интуиция, но нямаше как да застана зад своята оценка, без преди това да изчерпя на въпроса душевната компонента. Дойдох си най-сетне на думата: "Работят, където се плаща. Защо да се занимавам с твоя start-up?" Защото работиш и ти. А с мен ще печелиш без да работиш. "Как?" Ами ето как: та хазартният риск е неоправдан, финансовият просто е оправдан, инвестиционният е оправдан рентабилно, пък инвестиционният start-up-риск - рентабилно от първо лице.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
