5. Мета-физика: що ли е хипербола.
Тръгва се откъм "странично прикована в центъра си отсечка", сиреч
единична еластично мяра, нежели пластично, ± 1:
- минимално се придръпват напречно в едната от двете посоки краищата -
единична парабола, max0x² + min0;
- продължават (с разтягане) да се придръпват, ала толкова и един към друг -
единична полуокръжност, - √(1² - x²) + 1;
- започват да се (с разтягане) придръпват един към друг до пречупване -
единична хипербола, - 1/|x| + 1.
- окръжност, jx (аргументът е ъглов);
- хипербола (хиперокръжност), 1/x (аргументът е линеен).
4. Що е синус (негация): x(1/x) = f[x(jx)] = sin(x).
3. Що е sinus cardinalis. Конволюция (диалектика): (1/x)sin(x) = sinc(x). Точковото изражение.
2. Математичният sinus cardinalis: Asinc(Bx). Скалиране.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
A > 0 - разтяга по ординатата (A > 1).
B > 0 - свива по абсцисата (B > 1).
Т. е. все-таки sinc(x), ала в конкретика. И ще рече, дето функцията при x = 0 е недефинирана.
1. Физичният sinus cardinalis: Ωsinc(Ωt). Отпада в конкретика скалирането.
Ω > 0 - скорост (+ амплитуда) на осцилация.
0 > t > 0 - "оста" на времето (абсциса).
Функцията
осово (т. е. автоординатно = импулсивно) е (вместо опит за обратното)
де (da) - финирана* пространствено (точково) чрез времеопределение
(= антиграница). Интуиционизмът (Brouwer) против интуитивизма (Bergson).
----------
* Обратното е "от-финиране" (?!). Нима априорните синтетични съждения се провеждат в някаква си т. нар. "гола" фактичност?! Нима философията е литера-тура?! Аз към (предвид математическа гимназия) последна сметка учих за инджинер, електроинджинер; аз, дяволите да ни вземат, харесвам Lzzy.
