Ами светуването, ето, е рефлективно, т. е. фундаменталният екзистенциал е подтиснатостта, и най-вече от нас къмто нас самите: та ето светогледа. Светогледната наситеност се дължи на т. нар. екзистенциална компресия, извиква се интелигентността емоционално: пък че наситеният силно светоглед е споделеният, "you are not alone, we are all in this together", повтаря неуморно Lzzy, бидейки еманацията, о, атракторът на всичко това; но наситеният слабо светоглед, обтекаемият, ето, е с възможността за висока динамика, нашият светоглед, настоящият.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
