Акустична, с бардов разрез програмна рок-сюита, моно-тонна жанро-стилистично, която продължава част по част, т. е. всеки от 22-та (между около 5 и 1 минута) фрагмента е стъпка нанякъде и все напред. Пък хармонията буквално, да, в класическото значение, е постмодерна; вокалът, и съчинител, е чудесен тенор, лиричен (навява ми на Holmboe-вия Реквием за Ницше и на Филип Глас); импровизация, ритъм-секция, духови инструменти и висок спектър отсъстват, динамиката е ниска, озвучаването в съпровода (умел китарен сплит) е с обилна реверберация, получила се е доста мрачна атмосфера, бриз брули угар (посърнал Вивалди), продукцията е майсторска... Проектът: американски, едноличен е (Scott Conner), казва се Xasthur, албумът се нарича "Victims of the Times" и е излязъл на 9 юли' 2021. Прекрасно (помоему) творение! Проследих го с удоволствие; и тепърва ще го проследявам. Почернена е танцувалността, посечени са из корен клишетата, без да се накърнява сърцевината на стандарта. Но за куплет-припевна форма не говорим, нито за емоградация, "парчета", поанти, сарказми и пр... Връзката по патос е с Iron Maiden. И повтарям, идеята е, щото да се слуша "прогресия" (или по-скоро пътека) стъпка по стъпка; че самата настилка на цялото е стъпкова, паветна, нежели стъпална. Представям си как вървя облачно по каменен друм и как сюитата е което във вид на земя и въздух чувам. Финалът е отворен... Не съм се вчитал в текста. Ала това е контраст към Lzzy: link.
Изключително постижение се явява "Reality is the Unknown" (инструментал).Конят от Нощното шествие на Лист (S. 110/1).
Много хубава мелодия в "Home is Nowhere" (инструментал).
Сипейни плъзгания в "In Search of Sanity" (инструментал).
P. S. Албумът може да бъде безплатно чут и в Bandcamp (без реклами): link.
