Импулсни са времеопределенията, тяхната приемственост се предпоставя в хоризонта на вискозитетна битийност.
{Фурие:
f(t) = ∑k = -∞+∞ ∫0ΩA(kT/2)cos(ωt)dω =
= ∑k = -∞+∞ [A(kT/2) Ω sinc(Ωt)]:
T/2 = π/Ω, периодът на времеопределение;
t, "оста"
на времето;
ω,
скорост на осцилация.
Идеята, с която се приключват учебниците по калкулус: дигитализация.}
* Отрицателното: та спрямо битие приемствеността на времеопределенията става несъстоятелна (-но), ами пък било доктринално-християнски, или било по Хусерл, било въобще по Хайдегер.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
