Как интимното е от което ме е гнус, а частното - което ми е безразлично. Т. е. нито банковата ми сметка е частна - и понеже инвестирайки се тя лично - и нито което ме е свян е интимно - че бидейки inter-esse. И ето че прилагащото се върху три-виа зло е контра-ба-н-ално, сиреч облагородяване, иде реч за функционал (Фурие): e-x[0,∞) → dl(x)/dφ = r(x) → ejφ → ∫e-jωtdt = j(1/ω)e-jωt → ∫f(t)e-jωtdt = f(jωt, ω). Баналното зло тривиализира сингулярната функционалност.
P. S. Идеята "тотална баналност", "прозаична тривиалност" е на Карл Ясперс(в кореспонденция с Хана Арент, 1946).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
