(1) t, времето; c, скоростта на разпространение.
(2) d'Alembert (1746): ∂²ψ(x, t)/∂(x/c)² - ∂²ψ(x, t)/∂t² = 0; x, точка
→ 0, кълбова осцилация → изискване за колебателна кълбово честота.
(3) Klein-Gordon (1926): ∂²ψ(x, t)/∂(x/c)² - ∂²ψ(x, t)/∂t² = ω²ψ(x, t); x, кълбо
→ ω, уж скорост на кълбово усукване поради (накъде) изискването.
Но Аксиомата на избора (Zermelo, 1904) е недостатъчна,
за да се определи кълбово усукване, тоест ω²ψ(x, t);
и ето че квадратичната форма
трябва въображаемо да се разцепи* на две линейни противоформи
как зърнесто кълбо се отделя спрямо своя гладка периферия.
[0 1]** [ψ1(x, t)] [ψ1(x, t)] * [-j 0] [ψ1(x, t)]
(4) Dirac (1928): [ ] ∂/∂(x/c) [ ] - ∂/∂t [ ] = ω [ ] [ ]; j² = -1;
[1 0] [ψ2(x, t)] [ψ2(x, t)] [ 0 j ] [ψ2(x, t)]
x, сфера → ψ(x, t) = e^[±j(ω/2)(x/c - t)], фазорен ступор (±).
Тръгва се от фазорния ступор, за да е възможно,
щото Даламберовата точка да се избира:
но въпросът е да се тръгне;
а тръгването е спинор,
спинорът е разслояването предвид фазорния ступор.
** Спънато разпространение.
