Горе главата

22 октомври 2026 г.

Горе главата

(1) Времето в края на краищата е домакинът в абстрахирана вселена.
(2) Пък битието в края на краищата е домакинът във време.
       Времето и мястото...
       (1) Интенционалната чрез времето ориентация и мащаб
е функция от стереометричното x, y, z пространство
(феноменология на времето):
i² = j² = -1; r[dΔt/dt = f1(x, y, z)] e^{i["φ1(x)"]φ2(y-z)}
=* f2{j [e^(x+t)] e^[j(y–z)]} 
→ {е^[x+(y-z)]} e^{i[x(y-z)]},
понеже [dΔt/dt = f1(x, y, z)] ≅ (de^t/dt = e^t),
защото времето t е по същество.
* Равенството изразява, 
че некоординатната интенционална j 
структура на спинор [e^(x+t)] e^[j(y–z)]
се преобразува в координатно интенционална.
(2) Гравитационното разпределение
е функция от изобщо времето и няма нищо общо с (1).
----------
Стереометрия x, y, z: 
{е^[x+(y-z)]} e^{i[x(y-z)]}; i² = -1.
Приближаването е отдалечаване от центъра. Но не спрямо центъра се движа. Центърът на координация винаги остава зад гърба ми. Под зад мен. Стена оттатък. Че седловинен**, на една и съща седловина разкрой, ковариантна седловина, затваря около си пространството ми пред мен. Приземява се и се уедрява с приближаването ми разкроят. Или се въздига и се надребнява със заднешком отдалечаването ми разкроят. Според откъде подстъпвам. Подстъпът, да, антисиметрично, е гладък по четирите диагонални посоки и е съвсем нагънат успоредно по четирите катетни. Та когато x е разстояние, а y-z е подстъп, равнината е неопределена. Че по диагонал се изкачвам експоненциално по хребет или слизам експоненциално по скат, пък с крен по ляв или десен катет навлизам хоризонтално в долина. Но върхът и дъното убягват експоненциално, а стената - асимптотично. Ами седловинна повърхнина, изчерпваща стереометрията. Една вселенска инфлексия. Другият не е възможен иначе освен около седловинната точка, тоест предвид една абстрахирана и приковаваща срещата вселена. И ето че гравитацията пречи - пречи на срещата с Другия. Това, абстрахираната вселена, е спасението от дебрите на самотата.
** Симетричната асимптотна спойка между две експоненти е седловинна точка, тя в спинорното антипространство се явява периферно: i, sin → 1, sinh.