И най-сложното уравнение е просто едно без дълбочина равенство. Всяко математическо равенство (A = B) е вече уравновесено. Ала дотогава то е точка върху върха на произволно равнобедрен триъгълник (1/2 | 1/2). И снизхожда не от уравнение, а от състоянието, че разширението на математическото равенство е не просто точка върху върха на неравнобедрен триъгълник, но точка върху върха на неправилно (b2) ненаклонена пирамида. И ето че величината на неправилност (R) при ненаклонената пирамида е производното мерило за величината на (bi | i ≠ 2) полегатост при ненаклонената пирамида. Тоест триъгълникът в това отношение се явява двуъгълна пирамида (n - 1 = 2).
2 ≠ k ∈ i = 1, 2, ... n ≥ 3;
bi > 0; bi (i ≠ 2) = b(x)i;
∑(i ≠ 2) b²i = 1/(2b2) - 1 {b2 + b2 ∑(i ≠ 2) b²i = 1/2}*;
b2 = 1 / [2 (n - 1) R² + 1] {[1/(n - 1)] [1/(2b2) - 1]} = R²};
R² > 1² / [2 (n - 1)] **{1/(2b2) - 1 > 0}
→ bk*** = √{[1/(2b2) - 1] - ∑(i ≠ 2, k) b²i};
∑(i ≠ 2, k) b²i < 1/(2b2) - 1, обхват
(висок обхват → ниска динамика,
подходяща е за голям Δx интервал,
пък обратното е лупа).
----------
* {A = B} → {1/2 | 1/2} → {b2 + b2 ∑(i ≠ 2) b²i = 1/2 | 1/2 = - ∑(i ≠ 2) b²i}.
Знакът "=" в настоящия модел не участва в уравнения.
** Симетрия: колко от единичната енергия
се пада на единичен радиус.
*** Измерва (изчислява) силата на взаимопроникване:
b(x)i (i ≠ 2, k) → 1/(2b2) - 1 → b(x)k → x.
Сумата от квадратите изразява връхната околност на пирамидата.
Пример: протичат съвместно няколко процеса на интензивност,
търси се в интервал областта на максимално взаимопроникване
измежду процесите.
