Селянин съм - и градски отшелник. Злобата на контраснобската простотия е моя. Не съм обаче селяндур. Селяндурът е гражданеещ се селянин. Една леля си купи до мен евтино сирене, питайки за качеството продавачката. "Но колко на тази цена да е качествено", рече продавачката. И ми препоръча от същата фирма извара. "Е, при Вас тя хвали изварата, пък при мен хули сиренето", изсъска лелята. "Има разлика между извара и сирене", отвърнах. Та лелята: че изварата е страничен продукт от сиренето и т.н. Какво си помислих, за да не напсувам? Нали съм страхливец. Суровината е млякото. Продуктите у нас основно са пастьоризирано мляко, кисело мляко, саламурено сирене, кашкавал, извара. Проблемът не е в суровинното мляко, а в добавките към него. Ами сиренето изисква компактност и масленост, сиреч тебешир и палмово масло. Киселото мляко изисква консистенция и маслена категоризация, сиреч нишесте и сухо мляко. Изварата - трайност, сиреч консервант. Сиренето е недобра по принцип храна и е при това най-скъпо. Висшият продукт е киселото мляко и трябва с него човек да проявява вещина. Изварата е най-невзискателният продукт от тях, защитена е от самосебе си. Твърде си е в реда на нещата, щото сиренето на една и съща фирма да е несносно,
пък изварата да е сносна - и особено ако цените им са взаимно близки. Шумен, 11 юли' 2025.
