Импулс ("епицентър"),
f(t) = limω→∞±sinc(ωt):
± & ω, правият "насам" (+) или обратният "натам"
(-) сток
на епицентрално
сведение;
t, едно реално време.
И ето импулса в теорията:
[± & (ω → ∞)] ≡ (± & ω'/2), спин с
условна посочност
след
правия "насам" (+) или обратния "натам" (-) сток
на
хипоцентрално сведение;
t ≡ t' (n - 1); t', едно
имагинерно време при
n = 1 & 4, 5, 6, ... , имагинерната симплексна измерност ^.
f(t) ≡ f(t') = ± sinc[(ω'/2) t' (n - 1)], гледищен инвариант.
Функцията sinc е четна → (n - 1) и (1 - n) не се взаиморазличават,
освен съответно
щото по нарастващия или намаляващия ход на n,
т.е. формират
се в съответствие прав (-) и обратен (+) сток на заряд,
оказват се
съответно във виртуализация източник или сточник.
Условната спинова посочност ведно с оказващ
се виртуално заряд
се - логика с етика - обуславя инвариантно на едно гледищно поле, естетика
(та иначе или
и гледище, и далавера, или нито гледище, нито далавера,
т.е. или пишман естетика, или пишман етика; и как ли е валидна логиката).
----------
^ Реалният 3-мерен симплекс с общо 4 пункта
задава имагинерно откъм вътрешността си 4 измерения, чрез като всяко от тях се
реперира в 3 пункта.
Реалният m-мерен (m = 3, 4, 5, ...) симплекс с общо m+1 пункта задава имагинерно откъм вътрешността си m+1 = n измерения, чрез като всяко от тях се реперира в m пункта.
Имагинерният n-мерен (n = 1 & 4, 5, 6, ... *) симплекс
с общо n пункта** задава
реално n измерения***, чрез
като всяко от тях се реперира в n-1 пункта.
"We have boson** variables appearing
automaticallyꜞ in a theory that starts with only fermion*** variables, provided
the number of fermion variables is infinite*"
| Paul Dirac, "Spinors in Hilbertꜞꜞ Space".
*** k = 1, 2, 3, ... ↔ (n
- 1) k + k = nk = |a→(t)|.
** a(t') ↔ &[a(1), a(2),
a(3), ... a(n)].
Векторноꜞꜞ
пространство|време →ꜞ Спинорно време|пространство.
Предпоставката е импулсивност (и ето защо теорията се нарича квантова).
P.S. Моята темпераментна приятелка крие от мен своята импулсивност,
защото, каза тя, имам интелектуални качества.
