Моята приятелка вижда в душевна обвързаност света си. Прорицава го.
Но не намира общ език, чрез който ще подели. Не намира език,
чрез който ще сподели своята дълбочина. Остава дупка.
И светът чий? Нейният ли, ах, или на другите.
И ще ли ги завръща - пилци разпилени.