Хвръкни от мен
Хвръкни от мене, сладка песен,
при него и запей му ти!
Ако по онзи край е есен,
омай го, да се не смути!
Прегръща ли го буйна пролет -
звъни на неговия пир!
На мен не трябва твоя полет, -
аз имам тих самотен мир.
Идете, слънце, извор, рози!
Правете му живота скъп!
Попътен вятър да го вози,
кога по мен го пари скръб.
Ти, месец, дай му упоение,
блаженство, в ласки да замре.
Но, вие, сълзи, стойте си при мене! -
той няма да ви разбере.
Яна Язова
