Самата фактология е плоска работа. Тензорът е континуален в центъра си,
пък дискретен в периферията си. Та свише в тензора се формира езикова вселена, чийто колапс, т.е. по свобода, поляга или закъм дълга, или закъм любовта.
Пък снише в тензора се формира душевна вселена, чийто колапс, т.е. по любов, поляга или закъм дълга, или закъм свободата. Но и езиковата вселена, и душевната вселена са долни: търсят, щото да се придържат към фактологията. Която пък току се преодолява в продоволствената, спинорната вселена, чийто пък колапс,
т.е. по дълг, поляга или закъм любовта (макросвят), или закъм свободата (микросвят). И ето че в любовния против уж свободата колапс се разчита на себе си, нежели на мене си, пък в свободния против уж любовта колапс се разчита на мене си, нежели на себе си. Спинът ми, мене си, тялото ми, опитопостигаемият ми характер е чийто заряд, себе си, душа, умопостигаем характер е моят. "One cold winter's day, a number of porcupines huddled together quite closely in order through their mutual warmth to prevent themselves from being frozen. But they soon felt the effect of their quills on one another, which made them again move apart." - "Yet whoever has a great deal of internal warmth of his own will prefer to keep away from society in order to avoid giving or receiving trouble or annoyance." Schopenhauer, "Parerga and Paralipomena", II, 396, tr. E.F.J. Payne. (Виж фрагмента ми "Горе и Долу": link.)
