7 окт.' 2021, "Lou Andreas-Salomé: The Audacity to be Free" (2016). Плакатен екстериор, музеен интериор, фотографски излет. Филмът е декларативен, една буфокомедия. Но пък искряща, жизнена, и дори до внушителност: че ситуациите са талантливо сформирани, най-доброто, що един скеч може да даде; репликите сa повече от оригинални, граничат с изцеплението. Ето начин, по който правдивостта да не пострада от нисък (очевидно) бюджет и (меко казано) слаб психологизъм... Живот, където чарът започва да значи в чисто житейски план всичко. Перипетиите, сред които, бидейки скъсала окончателно с Романтизма и превземките му, възмъжава феминистичната модерност. Сиреч как във вид на клетви и заричания частното се захваща в натура да търси върху си своето безразличие, а интимното - своята погнуса. Че женското - своята вечност. Зачената е постмодерната, битовата, вещана от още Гьоте, романтика. Смях се през целия филм ридаейки. Лу Саломе - пра-прабабата на Lzzy Hale! Малката Лизи обичала да се катери по дърветата. Пък актрисата е вълнуваща, доминантна е. Чудесна музика, авторска; и въобще звук. Сцените със и около Рилке са покъртителни. Аз мисля, че това е моят филм.
[Филмът, бидейки немскоезичен, ала с англоезични субтитри, може да бъде гледан по адрес YTS.mx (quick search: "Lou Andreas" ръчно)]
