Формулировката е проаналогична, пък трасировката - проформална. Но че във формулирането изкривяването е огъване, нежели трасиране (огъването* разрежда при изостряне и сгъстява при изправяне**, а трасирането - обратно). Ала защо във формулирането се налага изкривяване (сиреч дигитализация)? Ами реализацията е дигитална, съобщителна***; номинализацията - аналогова. Трасировката съединява. Ἡ ἰσχύς ἐν τῇ ἐνώσει. Другото, ето, е проформа.
* "Поле", вискозитет, sinus cardinalis. Безкрайността на вискозитета е не-мислима, мислима е безкрайността на съ-отношението.
** -> Окръжност на Брауер (Luitzen Egbertus Jan Brouwer),
Равновесие на Наш (John Forbes Nash Jr.).
*** i² = j² = k² = - 1 (William Rowan Hamilton).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
