"I've never had any work done whatsoever:
I've earned my smile lines"
"Системата, системата!... Хората!..." Нима в чиста проба... нима дигиталният телефон е някога "нова стока". Новата стока лети на крилете на дигиталната теле-фония. От'де иде към Новата стока трудността при кацане, скептицизмът (скептицизмът, нежели простотията)? И не е обективен (освен финансов) проблем да се направи една достатъчно качествена реклама към Старата стока - че просто трябва "добре" да се позовеш на добрите традиции и ще "хване". Че обективният проблем (в парадокс) е да произведеш една достатъчно качествена, пък Стара стока - традициите, колкото и да си способен, не са твои. Не рекламираш своята стока, а изобщо Стоката ("естествен cluster"). Ала не е обективен по принцип проблем да се произведе, щом си даровит и кадърен, една достатъчно (!?) качествена, пък Нова стока: отсъстват традиции, които да определят к'во е стандарт за Нова (-та) стока, какво е с Новата стока "даровит и кадърен". Обективният проблем в случая (о, парадокс!) е да се направи една достатъчно (а без нея няма маркетинг) качествена реклама, да се съчини, изнамери Корен, да, тъкмо легенда за началото на традиция, вместо да се позоваваш просто на "природни" асоциативи, маргиналии. И няма как да обединиш около Новата стока хората чрез самата "субстанция" - та те не знаят какво е Новата стока: един си съставя мнение за "женски" продукт, друг: обратно - за твърде ексцентричен. Нещо тепърва типично, нещо поредно и в двата варианта. Колко ли "такъв" трябва да бъде? И с "какъв"? Как се потребява? Кога се потребява? С какво се потребява? Кой ще я потребява? "Ама щом той казва, че му харесва, то - но какво от това - и аз ще кажа, че ми харесва..." Времето ще покаже. Нищо ново в рамките на "закона"... Необходимо ти е да бъдат изпреварващо въдворявани, во главе с теб, те в света на, "no plan B", Новата стока. Сиреч Новата стока винаги е нова. Вселената (ох, уви, на батя), що например нашият - не кой да е, о, а - Сънародник-съдружник, бидейки обвързан "традиционно с конюнктурата" на обществените нагласи - ами не съ-умява, не иска да провиди, камо ли да протежира. Лошото е, че въпросната наша, българската, конюнктура е фундаментален проблем, проспектен, земен, Леонардов, обречен, оброчен... Сънародникът-съдружник дотолкова е прав: "birds fly, men walk". Не бива обаче на о-пасенията - нали? - да се дава право: "имам, видиш ли, право за слънце" и т. н. Пещерна история, пастирска. Леонардо, който - вместо да конструира в предпоставка парапланер (платна, въжета и др., били налице всички предпоставки) ... Леонардо бил петимен да снаряжи людете да полетят не като Икар: Икар рискувал... Та нашият (редко срещан днес) Пред-приемач у нас, много преди мен, е наясно с всичко това - пък най-трудно (ето тегобата на Тома Аквинския) се артикулират неща, които са ясни. - Би могъл вече да се опита да об-ясни на Съ-народника-съ-дружник (и му вбие обръчите) - аз нивга не бих могъл: той продължава да се съ-м-нява... "Съм ли?", питам се аз. Am I evil? Yes, I am. I am man... Yes, I am...
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
