Извод-въвод: човек е свръхживотно
Жан-Пол Сартр е нетолерантен, едно леке. "Ролята на субекта, ролята на субекта!", повтаряха ми за Кант (Фотин Марчев) ... Понеже толерантността, по-носимо'стта (предвид - вследствие технологичното насищане - стока на живец, нежели вече изтока, хе-хе): ами че субектът толерантно из-общо е суб-йе'кт, аргумент (осветлител), нулев толеранс (= никакво си реене), а обектът толерантно въ-обще е об-йе'кт, функция (отсветка), безкраен толеранс (= необятно реене) ... "Светлото настояще".
- че дискретът ("разсейка"), жизненият отлив, се "реализира в хоризонт", сиреч при-човешки, т. е. в свръхчовешка достатъчност, та "човек се ражда свободен";
- пък че континуумът ("стяжка"), житейският прилив, се "рационализира в разсъдък", сиреч не-човешки, т. е. в трансцендентална достатъчност, та "човек се ражда в окови".
И ето го Обекта, безкрайния толеранс: той е жизненият отлив хронично* - житейският прилив топично**.
И, ех, аз съм другият, нероденият, раждащият се, родилният. Харесвам Lzzy, светулчицата ми тя! - ах, тя ме прави поносим, прави ме понасящ... "хе човек навсякъде е свободен, въпреки че навсякъде е в... тук окови".
----------
* Откъм невъзможността за трансцендентална антропология: как "човек навсякъде е в окови".
** Откъм невъзможността за свръхчовешка антропология: как "човек навсякъде е свободен".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
