Онтология на бездната

(как a priori са възможни аналитични съждения)

Емоционалността ми, интуиция, живец*, Lzzy**: духът е, че вътрешна сетивност, 
т. нар. душа, се артикулира телесно (= "тяло от тяло"); т. е. "висшите" животни притежават сетивна артикулация външно, да, по т. нар., видиш ли, "божие вдъхновение", а човекът - и вътрешно. Та изобщо езикът е въобще сетивната артикулация у човек, историята, технологичното натрупване. Ала технологичното насищане довежда и до емоционална артикулация: да намираме помежду си общ език**. Стерилитет тук е неспособността за емоционална артикулация (пък, да, примитивът е родообщинната оправност) ... Емоционалността се артикулира в сток (оток -> отток) на живец, сиреч според житейски (прикъм т. нар. собствена воля**) прилив и жизнен отлив (прикъм т. нар., видиш ли, "свободна" воля***). И ето го 
т. нар. ресентимент, ре-сантимента - той е да се подавиш в жизнен отлив.

----------
* Понятието непонятност.
** Откъм, значи, невъзможността за свръхчовешка антропология.
*** Откъм, значи, невъзможността за трансцендентална антропология.

 

P. S. Настоящата, функционалната (стерилитетът априоризира спрямо функцията аналитиката) философия е a priori: че т. нар. аналитична, видиш ли, "философия" е 

a posteriori.  

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link