Че конструктивните координатни единици са линейни, сумата им е векторна; структурните са квадратични, сумата им е пространствена.
И ето я структурата.
Нека дънната, основната Евклидова равнина е с координатни оси y и z.
И нека съответните им единици са:
[0 -1] [1 0]
σy = [ ] и σz = [ ].
[1 0] [0 -1]
И нека височинната Евклидова ос е x
[1 0]
с единица по подразбиране σ0 = [ ].
[0 1]
σ0 се оказва успоредна със σz. И се въвежда в отлика за σz въображаем коефициент, чийто квадрат е -1 → j² = -1 → j σz.
Единичното пространство е σ0 + (σy + j σz).
Въвеждат се осовите изменения, че ∂/∂x σ0 + (∂/∂y σy + j ∂/∂z σz).
Въвежда се скоростта на осовите изменения, че
v ∂/∂x σ0 + (v ∂/∂y σy + j v ∂/∂z σz).
Разпространението трябва във времето да се отмества спрямо своята основа; ами (v ∂/∂x - ∂/∂t) σ0 + (v ∂/∂y σy + j v ∂/∂z σz).
Основата не може да се установи, освен като въображаемо се върти с период T, тоест измененията в основата се кръстосват, понеже основата се върти, че
(v ∂/∂x - ∂/∂t) σ0 + [v ∂/∂z σy + j (v ∂/∂y + 2π/T) σz].
Явява се функция, че {(v ∂/∂x - ∂/∂t) σ0 + [v ∂/∂z σy + j (v ∂/∂y + 2π/T) σz]}
ψ(x, y, z, t).
Структурата произхожда от функционалното зануляване, че
{(v ∂/∂x - ∂/∂t) σ0 + [v ∂/∂z σy + j (v ∂/∂y + 2π/T) σz]} ψ(x, y, z, t) = 0.
Колкото по-малък е периодът, толкова по силен е структуриращият натиск на зануляването.
Та в сферичен натиск придвижваща се по и въртяща се около ос равнина: получава се от оня свят едно кълбово с период 2T усукване, което се нарича спинор.
[1 0] [0 1] [0 -1] [1 0]
Базисът σ0 = [ ], σx = [ ], σy = [ ], σz = [ ] се нарича
[0 1] [1 0] [1 0] [0 -1]
Матрици на Паули (със σy без j и с разширение σ0).
Пък уравнението се нарича Уравнение на Дирак (без маса).
Решение, ψ(x, y, z, t) = e^[(x + vt) ± j (2π / vT) (y - z)];
±, спин; v, свежда се в ковариация:
(1) че в (спинорна) структура енергията (ψ)
се пространствено (x, y, z) разпределя
по експоненти във времето (t),
енергийна плътност;
(2) нормализация (x + vt),
общото време клони към безкрайност
заедно с общото пространство;
(3) та енергийната плътност във времето
е валидна съотносително, нежели абсолютно;
(4) съотносителността е циклична (2T);
забележка, e^[j (2π / vT) (y - z)] внася ориентация на точка.
Естествени единици: v = 2π / vT = 1 | +
→ ψ(x, y, z, t) = (e^x) (e^t) e^[j(y - z)],
равнината yz е по цялото протежение на оста x.
Та ψ(x0, y0, z0, t) е енергията в (x0, y0, z0)-точка,
но e^x0 е интензитетът на енергията * в тази точка,
че e^[j(y0 - z0)] е ориентацията на енергията ** в тази точка,
пък e^t е фазата текущо на енергията *** в тази точка (с период 2T ****).
* Яркостна характеристика.
** Пространствена характеристика.
*** Спектрална характеристика.
**** e^[j(y - z)] хомогенизира потока (e^x) (e^t),
който за целта трябва да се завърти хем напречно,
хем надлъжно, а надлъжното, за да се завърне, се затваря през 2T
(виж Ницше, "Воля за власт", фр. 1067, пр. Пл. Градинаров).
∑(i = 1, n) ψ(xi, yi, zi, t) = ∑(i = 1, n) {[e^(xi + t)] e^[j(yi - zi)]}:
във всеки момент от време се разкрива суперпозицията
между длъжностни в (спинорна) структура състояния,
а всеки екип от състояния принадлежи на (спинорна) структура.
