Че конструктивните координатни единици са линейни, сумата им е векторна; структурните са квадратични, сумата им е пространствена.
И ето я структурата.
Нека дънната, основната Евклидова равнина е с координатни оси y и z.
И нека съответните им единици са:
[0 -1] [1 0]
σy = [ ] и σz = [ ].
[1 0] [0 -1]
И нека височинната Евклидова ос е x
[1 0]
с единица по подразбиране σ0 = [ ].
[0 1]
σ0 се оказва успоредна със σz. И се въвежда в отлика за σz въображаем коефициент, чийто квадрат е -1 → j² = -1 → j σz.
Единичното пространство е σ0 + (σy + j σz).
Въвеждат се осовите изменения, че ∂/∂x σ0 + (∂/∂y σy + j ∂/∂z σz).
Въвежда се скоростта на осовите изменения, че
v ∂/∂x σ0 + (v ∂/∂y σy + j v ∂/∂z σz).
Разпространението трябва във времето да се отмества спрямо своята основа; ами (v ∂/∂x - ∂/∂t) σ0 + (v ∂/∂y σy + j v ∂/∂z σz).
Основата не може да се установи, освен като въображаемо се върти с период T, тоест измененията в основата се кръстосват, понеже основата се върти, че
(v ∂/∂x - ∂/∂t) σ0 + [v ∂/∂z σy + j (v ∂/∂y + 2π/T) σz].
Явява се функция, че {(v ∂/∂x - ∂/∂t) σ0 + [v ∂/∂z σy + j (v ∂/∂y + 2π/T) σz]}
ψ(x, y, z, t).
Структурата произхожда от функционалното зануляване, че
{(v ∂/∂x - ∂/∂t) σ0 + [v ∂/∂z σy + j (v ∂/∂y + 2π/T) σz]} ψ(x, y, z, t) = 0.
Колкото по-малък е периодът, толкова по силен е структуриращият натиск на зануляването.
Та в сферичен натиск придвижваща се по и въртяща се около ос равнина: получава се от оня свят едно кълбово с период 2T усукване, което се нарича спинор.
[1 0] [0 1] [0 -1] [1 0]
Базисът σ0 = [ ], σx = [ ], σy = [ ], σz = [ ] се нарича
[0 1] [1 0] [1 0] [0 -1]
Матрици на Паули (със σy без j и с разширение σ0).
Пък уравнението се нарича Уравнение на Дирак (без маса).
