Аристотел и включеното трето

X = "азът, бЪдейки аз, става неаз"^

Y = "азът, бИдейки аз, става не-аз"^^

Z = "аз съм аз и моите обстоятелства"^^^

[Z(X) → Y] & [(X =  ⌐ Z ) & (Z = ⌐ X)]

----------

^ Фихте

^^ Брентано

^^^ Ортега-и-Гасет

Разпознанството лице в лице

И няма как човек да се разговори с някого тепърва лицем, но предполагайки, 

че този някой живее. Та при това мигар човек може тъкмо да предположи, 

че този някой се "издържа"! Тоест въпросът тепърва лице в лице за отношението между издържането и живеенето се свежда до "как ли си". Самата връзка с този въпрос е въпрос на истинско - и, значи, осведомително - предположение. 

Ами как щото трябва тепърва лице в лице да се отговори на "как си"? "Добре" - пък осмелиш се да се хвалиш. Или "зле" - пък осмелиш се да се оплакваш. 

Или "нормално" - пък нормално добре ли, или нормално зле? И ето, безопасният отговор е в смисъла на "както". И нека - щом тепърва лице в лице ще се пита - се пита в конкретика. Да, понеже познанството лице в лице започва с конкретиката.

Равенството пред Господ

    Физичните закони (from becoming) са определения, математичните закони 

(from being) са разпределения. Определението "масивност" е физично, разпределението "гравитация" е математично. И са страните на една и съща монета. Хвърленото безкраен брой пъти ези-тура се пада в края на краищата 50% | 50%. "Жребият е вече хвърлен", понеже "Господ не си, хм, играе на зарове", казва Айнщайн. О, ами вселенската безкрайност се обяснява тъкмо с равномерността! "... Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице..." Деяния 10:34, пр. 1940. Knowing. Както пък ези-тура, хвърлено веднъж завинаги, - че все се пада очакванЕто: та при два пъти хвърляне си се очаква да се падне тура и ези... Все се пада очакванЕто, понеже "нека не заръчваме Господу на що да си, хм, играе", казва Бор. Ами обяснява се вселенският произход. "Нека жребият бъде хвърлен!"^ "Destiny doesn't control us totally." Slavoj Žižek, 17 март' 2025, University of Pennsylvania. Willing. Къде ще му излезе краят. Тотализаторът свръхстатистично: 1) мнението му като положение, тоталитарност; 2) правилото му като състояние, тоталност. Примерът "пЕтрохан или петрохАн": като беше ли Камен бряг Камнобряг, ударението щеше да пада върху последната сричка. Тоест равенството НИ пред Господ е динамично.

    ----------

    ^ Цезар: "нека жребият бъде хвърлен", 

нежели "жребият е хвърлен".

Плутарх, "Βίοι Παράλληλοι" - "Πομπήιος", 60.2.9 |

Менандър, "Ἀρρηφόρος":

"ἀνερρίφθω κύβος", "нека жребият бъде хвърлен"

(Атеней, "Δειπνοσοφισταί", XIII, 8).

Латинският на Светоний подвежда,

виж "За живота на цезарите" - "Юлий Цезар", XXXII: 

"iacta alea est", "жребият е хвърлен",

нарицателното "alea iacta est".

Логос

Къде ще му излезе краят; предметно е състоянието нежели положението, 

вместо предметно е положението нежели състоянието.

Логосът и ретроактивната логика

    - Играеш ли на шах?

    - Не. Не съм добър на шах.

    - Тоест? Нали си умен.

    - Ех, не ми се удава шах със себе си.

    - Че то кому се удава.

    - Шахматистите не могат ли?

    - Е-хе, те не играят със себе си; 

те отиграват етюди.

    Логически се предполага или предикатът, или множественият елемент. 

Т.е. предполагаемата логика или е предикатна, или про-позиционална. Екзистенциалната перспектива на про-позиционалната логика е очевидна. 

Но що за екзистенциална перспектива е перспективата на предикатната логика? Теглиш чергата към себе си. Та про-позиционалната логика екзистенциално се присламчва към предикатната логика. Че елементите на предикатното множество се оказват дадени. Диалектиката се явява покритието на това, щото да се натриват носове. Пък предполагаемата логика току се снеме в единение. Ами елементите на множеството се озоват в предлогическа даденост, понеже "чергата" се окаже. 

И нека се разкрием; нека се съревноваваме нито за да водим диалог, нито за да натриваме носовете си! Нека се надиграваме: къде ще му излезе краят. Играй играта, без да играеш своята игра.

Къде ще му излезе краят

I.e., retroactively.

(Твоят консерватизъм е пословичен по произход, възпитание и лице. Но аз много бавно достигнах своя отговор. Аз също като теб съм прогресиращ консерватор... Другото е скрито. И бродих; вдишвах от девет пустини, да, изпаренията, за да кондензирам капка. Пък теб, точно теб, която пие от девет кладенеца вода, теб, 

ако не беше толкова красива, никой нямаше да ти обръща внимание - нито ако не беше толкова умна. И въобще - о, ако не беше толкова напоителна! Че аз съм този твой никой сред толковато безчет някои. Та: наглост.)

"Капитал"

Интересите между който и да е (Костов, Бойко, Радев, Пеевски, Лена) и Прокопиев. Т.е. Прокопиев е съперник на статуквото в статуквото. Та той си е от същото минало покрай Цветелина Бориславова и пр. Основният проблем в ПП-ДБ се нарича Иван Костов, костовистите-носталгици (с все "интелектуалците" Дайнов, Янакиев, Иван Кръстев и т.н.). Ами търсят да се присламчат 
(ген. Атанасов, Ивайло Мирчев) към някакъв политически гребен 

(вкл. и "мъченикът" Радан, който се държи о Евроадминистрацията). Аз просто ще гласувам за Асен, без вече много-много да се замислям. Шумен, 18 февр.' 2026.

Злите езици на Поп Каро

    "- Look, the old bitch is back! 

    - Yeah, finally we'll get some company again.

    - The attic room has been locked up for far too long.

    - Just like the old bitch herself.

    - She's on time though.

    - Why that silly wheelchair?

    - Oh, she's pretending as always.

    - But she does make a good cup of tea!..."

King Diamond, "Out from the Asylum", audio:

----------

    "- Jeanne D'basson, you stand accused before the burning court for practising witchcraft. Do you confess? We have ways to make you talk. How do you plead?
    - I never did any harm to anyone. I don't believe this!
    - Lead the witch to the dungeon for the test... Ha-ha-ha!... Bring out the glowing pins. Do it now!
    This is rotten to the core. Jeanne is naked on the floor. In the dungeon, they want more.
    - Oh Jeanne, you feel so good!
    La Reymie is touching her body. Wrinkled fingers all over her. 'So this is how you make with the devil. We're gonna get you, witchy woman!'
    - We will never believe in you. So you better repent your sins now!
    Sticking needles into her skin, yeah. In the dungeon blood is everywhere. Glowing needles, needles and pins, yeah. She's getting weaker, no more pain to feel.
    - We will never believe in you. So you better repent your sins now!...
    - We are the servants of God. We believe in the devil. And we've found his mark on you. Confess, witch!
    - Thou shalt not suffer a witch to live. Who soever lieth with a beast shall surely be put to death.
    - Never did I lie with any beast of thine, dogs or cats or goats! Now leave my soul alone!
    - He that sacrificeth unto any god save the Lord only, he shall be utterly destroyed!
    'Now I hear deceiving, lying tongues. Never have I done no harm to anyone.' But they did not turn her loose. 'Horns and tails and cloven hoof... Can you tell me where's the proof! Where's the proof... Where's the proof...'"

King Diamond, "The Trial", audio:

В света на огледалото

       започва се с квантор, 
като и квантификатор (quantifier):
∀, наречиен, та енергийно, 
че в този момент нещо може да е навсякъде, 
тоест като за всяко нещо
∃, числителен, та импулсно, 
че на това място нещо може да е по всяко време, 
тоест нещо съществува
единението между ∀ и ∃,
нИща нежели нЕща
изоморфизмът^, отражателната въртеливост 
→ ! съгрупието, въртеливата отражателност:
∞0^^ = lim(t ↔ x/c) (±)e^±[j(ω/2)(t - x/c)]
нЕщата са нагледни, натрупва се история,
нЕщата се темпорализират от историчността,
тоест с фундаменталната историчност 
се довежда "битие и време"  
пък нИщата са обгледни, обтрупва се история,
нИщата се историзират от темпоралността,
тоест с фундаменталната темпоралност
се довежда "време и битие"
че перспективата като приключение,
понеже иначе КЪДЕ ЩЕ МУ ИЗЛЕЗЕ КРАЯТ
----------
^ spinor, категоричността въобще изобщо:
(±)e^±[j(ω/2)(t - x/c)]; j² = -1
t, време | x, отстояние
spinor-ът (Paul Dirac) е "twistor-ният пълнеж", 
избърнатият с "хастара" навън twistor
twistor-ът (Roger Penrose) е кълбо, 
чиито диаметри са усукано кухи, 
всичките ляво или всичките дясно:
⌐ (±)e^±[j(ω/2)(t - x/c)]
^^ 0∞ = lim(t ↔ x/c) ⌐ (±)e^±[j(ω/2)(t - x/c)]

       {Тапа.

        НПО-тата ли ни управляват? 

- Казионно ли е управлението?

        Защо към мен няма скандал. 

- Може би защото не сте скандален/ -на.

         Колкото по-лошо, толкова по-скъпо; комуналната логика, 

че "голяма работа, няма що! но предполагам, работиш,

с много работа се прави промяна". 

- Ами да, голяма работа, няма що! и ето защо... не работя.}

Шумен без вода от 15-ти

    В. "Сега", 18 февр.' 2026 (link): "220 милиона лева бяха налети за подобряване на водоснабдяването в града през последните две десетилетия, но проблемите, очевидно, продължават. И ако някой си мисли, че днешните аварии са черешката на тортата, бърка - година след пускането на чисто новия водопровод от язовир 'Тича' Шумен продължава да е първенец в държавата по загуба на вода - 83.67% (данни на КЕВР от октомври 2025 г.) ... Официално обяснение? Никакво! Неофициалното сочи нерегламентирана употреба на големите предприятия в района... Граждани се редяха из улиците на опашки за вода. На цистерните пишеше, че не става за пиене, а само за миене - абсурдна и унизителна ситуация."

    Нечий коментар: "Искам да се обърна към няколко смешника, които (иронично - б.м.) призовават хората да ходят доброволци. Хората ходят доброволци, 

когато има бедствено положение. А при условие, че става въпрос за кражба и некадърност... не е нужно да кажа какво да правите с майките си."

    Моя добавка: 6 лв кубика за поливна вода (пречистена уж); т.е. колкото по-лошо, толкова по-скъпо; комуналната логика, че "голяма работа, няма що! но предполагам, работиш, с много работа се прави промяна". - Ами да, голяма работа, няма що! и ето защо... не работя.

Тапа

    Нямало у нас пътна карта за родители. - Ами то най-напред няма пътна карта да се маркетираш.

    Пък в началото, казва, са родителите; родителството е отговорност. - Ами тъкмо защото родителството е отговорност, не са в началото родителите! 

    Родител ли си, питат ме. - Ами слава Богу не.

    "Бъдещето на нашите деца." - Децата от нашето бъдеще.

    Всичко у нас се поставя така, сякаш децата са даденост.

Žižek, March 17, 2025

University of Pennsylvania 

90-минутна видеолекция

Официален запис, 

изд. 13 февр.' 2026

Жижек започва от 6-тата минута

Моя извадка:

    "I remember... I was very young, but I was already there in 68. Protesters had 3 big    demands: end for this manual, boring, repetitive labor; then sexual liberation; and then end of alienated university up there, elitist education. And they in some perverted sense got what they wanted. Now you have precarious work. It's much more intense. You feel self-responsible. You worry all the time. Will it succeed?... Education: the alienated academic institutions are gradually... very limited at least. And not to mention sexuality. If there is a reincarnation of a 68 person, I remember when I was young, it was considered subversive to do obscene gestures, speak in a vulgar way, subvert the fake dignity of those in power. And now we have the power itself. You bring all of the dirt that is in you out. But effect is not that in liberation, but even an effect of much worse repression. Nowhere is the unconscious more out of reach than in perversion. This goes against the spirit of 68. Enjoy fully without obstacles, and so on. No. What you bring out in this way are the dirty fantasies which are mystification at its most radical. What hysterics only dream about perverts do it... 'Harmonious society': society in which everyone plays its proper role... 'Are there still cannibals among you? - No, we ate the last last week.' Shamelessness. Hypocrisy in this matters is better than openness. Shame is needed. A proper sense of shame is not directed against your desire, but it's a way to redeem, save your authentic desire from perversion.

    To have an effective market, you need 'strong' regulation. 'After his wife underwent a long and risky surgery, her husband approaches the doctor, and inquires about the outcomes. - Your wife survived, she will probably live longer than you. But there are some minor complications. She will no longer be able to control her anal muscles. There will also be a continuous flow of a jelly from her vagina. Her mouth will malfunction, and food will be falling out. - The husband gets more and more warried, his look... The doctor says: Don't worry, I was just joking, she died in the first ten minutes of the operation!' 'Our democracy is well and alive. There are just some minor complications. We have to throw out millions of immigrants, limit abortion, probably use the national guard to crush protest... Don't worry, it's just a joke, democracy will quickly die.' What we have to do here? We need more than ever today ethical universalism, more than just ethical universalism: global cooperation! What is it that machines cannot do? At least two things. It only produces an effect of empty effect of meaning. One is daily rituals. The other is swearing, dirty words, curses, the zero level of symbolic act, speech act. We live in language, but at the same time we are not at home in language. Not simply realistically accept the danger, but we should nonetheless act madly against it. Destiny doesn't control us totally.

    When you applaud, people like me will get in power; and then you will have to applaud. The most dangerous unfreedom is the unfreedom that you experience as freedom. Privatized commons which still remain commons... Immanuel Kant, who in a wonderful way distinguishes between private and public use of reason. Thinking begins not by offering solutions, but by asking. And the way we perceive a problem is often part of the problem... We are such friends that we are allowed to say all the dirty things, and it will not hurt as. If I see a dignified old lady, I will not say certain things. But can you imagine an authentic openness towards the other without an exchange of obscenities! I'm aware that it's not a simple game. Like I meet an old dignified lady, I will not tell her 'old bill, do you want me to fuck you up your ass'. I got wonderful surprises on this level. There was a dignified old lady. I said something like this to her, and we became friends. She replied in a much more dirty way to me."

През прозореца

Или просто скоквайки, или - изяснявайки си, че има фасада - скокнеш вътре или вън. Да, щом не си минаваш през вратата. Че "if the doors of perception were cleansed, everything would appear to man as it is: infinite", William Blake. Освен бидейки обикновен. Та истинската принцеса иска нейният принц да израства, да, нежели да претендира. В спалнята си ли е тя? Как ли обаче той, вместо романтически, претендира истински? Ами с това, че всъщност няма кръг, има окръжност. Безкрайността по същество не е кръг; не е кучето, което си гони опашката. Сферичната кухина или е оттам, или отсам; ах, но че кълбото през сферата, фасадата, си нито е оттам, ни отсам. Нарича се това изоморфизъм. Формулира се спинорно, т.е. "сферична спирала":  

ψ(t, x) =   

    +e^[+j(ω/2)(t - x/c)]; 

    +e^[-j(ω/2)(t - x/c)]; 

    -e^[+j(ω/2)(t - x/c)]; 

    -e^[-j(ω/2)(t - x/c)];

j² = -1.

Twistor-ът (Roger Penrose) е кълбо, чиито диаметри са усукано кухи: всичките ляво или всичките дясно. Spinor-ът (Paul Dirac) е "twistor-ният пълнеж", избърнатият с "хастара" навън twistor.

Сизиф търкаля своя камък. Изразява се при t ↔ x/c, което пък е самото си време. Нека скочим двама. Перспективата като приключение. И всички врати ще бъдат отворени за нас, без да са се покрили обитателите. Романтична феерия. Нищо че сме на възраст.

Шумен, 17 февр.' 2026.

Другият вариант е дефенестрация.

Праволинейното като да скочиш вкъмто сферичната спирала,

четвъртото измерение: объркващо е без фасада.

----------

Спинор:

Боравене с оръжие

"Дайте да изземем оръжието на гражданите, да не вземат да скочат срещу властта, когато почне да ги мачка. Това е философски въпрос... Само че той се прострелва два пъти. Два пъти в главата. Предполага се, че първият изстрел... нещо е станало и куршумът не е влязъл в черепната кутия, а е преминал през зъбите и е излязъл... И се прострелял сам втори път." - Димитър Стоянов, BIRD; "Демокрацията" с Марио Гаврилов, 16 февр.' 2026 (link).

Какъв е смисълът (смислова морфология)

"Наливаш като не сипваш = континуум; сипваш като не наливаш = квазиконтинуум". Парадоксът на Кантор. И ето я диалектиката: не е приложима смислово. Но "налей ми вино" или "сипни ми винце"? Течността е сипна в безтегловност, да, сама по себе си е; но е ливна в съдината. Че виното ли е по-важно или чашата вино? Чашата вино е важна от бутилка вино, КАКВО ЛИ ВИНО; виното е важно да се лее, лее се НЯКАКВО ВИНО. "Дъжд се лее из ведро" и "сняг се сипе на парцали". Та "рогът на изобилието" и се сипе, и се същевременно лее. "Налей", = сточника, и "лей", = дивергенцията, се сдвояват във взаимопротивоположно значение, изоморфни са. ТАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ. Парадоксът на Ръсел. И че перспективата като приключение.

Изоморфизъм 

(категоричност въобще изобщо):

(X ↔ X) = (X → Y|Y → X) 

(Y ↔ Y) = (Y → X|X → Y)  

----------------------------------

(X ↔ X) = (Y ↔ Y).

Пример:

не може да се каже, че две равнини, самите те, 

т.е. (Y ↔ Y) и (X ↔ X), са изоморфни, 

да, X = Y морфично, ала може да се каже, 

че - доколкото интериорът и екстериорът, X ≠ Y,

на сфера с безкрайно дълъг радиус съвпадат - са изоморфни.

Диалектика → Смислова морфология:

1) "вода няма, но имаме демокрация";

2) "имаме демокрация, но вода няма";

3) "вода няма, защото нямаме демокрация".

Здраве

Командир на поделение се беше изцепил срещу войнишко забавление: "Спрете веднага водата, за да не ви спра изобщо водата!" Напомня ми на "sweet water comes from the high, bitter water runs from the eye" ("Sweetwater", Daniel Brennare), но със ситуационно набеден господ. Т.е. "не плачи, ще те сполети суша, запази сълзите си, защото Господ е мъртъв, няма Кому да се молиш, та твоят господ тук съм аз". Така се каляват мъже: да, с езера в душите, lakes of tears... Забавлението като плач. Или? Или плачът като забавление. Обяснява се феноменът стари - млади войници. Както и клишето, че малтретираните деца стават насилници. Но вроденият насилник е комуто не се удава да се забавлява с плач. Плачът му е отчужден... Разликата социопат | психопат: социопатът "is made", психопатът "is born". Нарои се пишман течение в терапевтичната психология, щото зорлем да плачеш... Здравето е смях през сълзи, нежели обратното. Дълбокото ридание не е лесна работа: ирония на здравето. Развиваш наливайки от пусто в празно. 
Ами фразеологията е лекът против шизофренен разговор. О, създавам текстовете си, все едно съм бисерна мида!

Лирика, епос и драма

"Life's swaying as tide bitter and sweet combined.
Nothing to fear; there is no evil near, only you and me.
And water sweet, shallow but oh so deep, so very deep!
Take me, please take me where the sweet water flows!
Take me where the winds of spring blow...
Wandering dim deep down into the dream оf obscurity
With water deep, bitter but oh so sweet, so very sweet!
Sweet water comes from the high,
Bitter water runs from the eye."

- Daniel Brennare, "Sweetwater"

----------

"Past the forest of the flies of fire,

Beyond the waters of shimmering tears...

Now I seek upon the night

Small fragments of moonlight...

Up the hill the headstones lie.

In the circle of stones dressed in ivy,

By the garden of the serene flowers,

And the spirits are there..."

- Daniel Brennare, "Headstones"

Перспективата като приключение

    - Вечната мъжественост нас ни въздига, хвани ракурса си, 

благо-дарността е пътят на перспективата!

    - "Вечната женственост нас ни въздига"^, хвани дискурса си,

благо-дарността е фокусът на перспективата!

    ---------- 

    ^ Гьоте, "Фауст", краят, пр. Л. Илиев.

    P.S. Про-тестът ли пРо-пада (ре-активно) между самата перспектива и множеството дарове, или самата перспектива и множеството дарове пО-падат в (активно) про-теста? (Хиляда страници към едно "предполагам, работиш" са малко; та това е най-мъчната философема! Мнозина у нас от приказки го докарват; пък малцина у нас от приказки не го докарват.)

Болезнената красота: "Crown of the Triarchy"

Албумът на шведската Black-Metal-група Dawn "Slaughtersun" (1998)

"Trust the black inside, and suffocate the light in me"

                                       The Knell and the World

Едночасово аудио:

"Вечната женственост нас ни въздига"^

Кучето, гонещо си опашката: "'Народът' просто спи в постигнатото за него от същите тия демократи, за които най-вече му внушават, че му 'развалят рахата'." - Калин Янакиев, "Не 'стабилност' - нова политизация ни е нужна", Портал "Култура", 15 февр.' 2026 (link). 

----------

^ Гьоте, "Фауст", краят, пр. Л. Илиев. Да, вместо да се задирят - не какви да е - кучките.

Кучка не каква да е

Най-сетне те разбрах. Т.е. след повече от 20 години. Защото се бавя бързо, 

вместо бързайки бавно... "Frailty, thy name is woman!" (Шекспир, "Хамлет", 

Първо действие, Втора сцена.) Струва ли си това да бъде разбирано? Твоето дълбоко съзнаване на това е неотделимо спрямо твоята фатална привлекателност. И спрямо твоята препоръка към мен, щото "бързай бавно" (Сърничката). Ами не си струва разбирането, интелектуалните ми качества. Важното е, че съм страхливец и егоист. И ето че и романтизмът ти е неотделим (Княгинята). "Don't say a word, 

I know everything, I won't ask for more than a man, just let me explain", пее Lzzy Hale. Там е работата, че Грехопадението не е по посока на жената, но мъжът и жената грехоупадат в съвместна посока. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде." Битие 3:6, 

пр. 1940. Съвместяването. - "Тогава се отвориха очите и на двамата..." Битие 4:6, пр. 1940. "Тогава", т.е кога? Ами след като "жената видя" (Битие 3:6). "Вечната женственост нас ни въздига" - Гьоте, "Фауст", краят, пр. Л. Илиев. Шумен, 

15 февр.' 2026.

Екзистенциализмът

(фило-софията на току бъдещето)

Настояще: че току бъдеще (1) или току минало (2) 

I. Becoming.

(1) Ами нЕщата са несвободни (опомняне), 

    свободни са нИщата (лидерско, да, опомняне).

(2) Та нЕщата са несвободни (опомняне), 

    освен бидейки-с-помен (вождистко спомняне).

Илюстрация: филмът "The Captive" (2025). Пашата или ти дава духовна, 

или физическа свобода, понеже ако ти вземе или даде и двете, няма да ти бъде господар; докато при, да, Инквизицията и духовната, и физическата свобода са в зачатък, но вървят ръка за ръка, защото почиват върху лидерска основа.

----------

II. Knowing.

Междината в "1" си е надлъжна.

Междината в "2" си е напречна.

----------

III. Being.

Напречното съществуване 

се провижда от надлъжното съществуване.

----------

IV. Willing.

Понеже бъдещето е за свръхчовеци, но пък миналото е за хора: "водене".

==========

Сводка: Току минало

Ами нещата са несвободни (опомняне: Логика), 

    освен бидейки-с-помен (вождистко спомняне).

----------

Естетика: Междината си е напречна.

----------

Понеже миналото е за хора: Етика.

==========

Постулат

Истина: "Нещата са свободни, дар."

P.S. Ходът Постулат → Сводка → Настояще [IV → III → II → I ("2" → "1")]

се нарича Нихилизъм: нещата са дар, 

освен "от дървото за познаване доброто и злото"

(Битие 2:17, пр. 1940).

Грехопадение: любовта се вбие в мъдростта, че разцепвайки на дълг и свобода;

и въпросът е да се осъществи вбиването.

"Frailty, thy name is woman!" Шекспир, "Хамлет" (Първо действие, Втора сцена).

Там е работата, че Грехопадението не е по посока на жената, но мъжът и жената грехоупадат в съвместна посока. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде." Битие 3:6, 

пр. 1940. Съвместяването. - "Тогава се отвориха очите и на двамата..." Битие 4:6, пр. 1940. "Тогава", т.е кога? Ами след като "жената видя" (Битие 3:6). "Вечната женственост нас ни въздига" - Гьоте, "Фауст", краят, пр. Л. Илиев.

Велик!

"През 75-та година ние имахме най-добрата концертна банда в България и свирихме 6 парчета на Пърпъл; и стигнахме до такова ниво, че през лятото феновете освирепяха и съсипахме 3 летни театъра." - Митко Щерев по NOVA, изд. 14 февр.' 2026, YouTube (link).

Диана Експрес, "Диана Експрес" (1974),

първият български рок-албум;

Митко Шерев автор, 

вокал и клавир:

Съпоставка: 

"Майчице свята" или... 

"Mother, can you keep them in the dark for life?

Can you hide them from the waiting world..."

на Glenn Danzig, видео:

🤘

Аз, 14 февр.' 2026

Наясно съм, че изглеждам гадещо, но поне, ако и дебил, не съм дебел;

ракурсът ме прави несъразмерен:

Нещата и нищата (Žižek's Parallax View)

Умното си е умно, ала може ли да бъде то разумно? 

Та умното си е умно, понеже всяко нещо може да бъде разумно.

Или умното не си е умно и не всяко нещо може да бъде разумно.

Нещата: че "Mathom was the hobbit term for anything they had no use for but were unwilling to discard. Their holes and houses were crowded with these. Hobbits were very fond of giving mathoms to one another; on birthdays, it was tradition that the hobbit who had the birthday would give a gift to their party attendees. This way, mathoms travelled from hand to hand often around the whole Shire, sometimes finding their way back to the original owner. Weapons and other gear of war were usually considered mathoms in the Shire, often becoming trophies hanging over fireplaces or on walls." - The Lord of the Rings Wiki, "Mathom", 14 февр.' 2026 (link).

P.S. Жижек се опитва при квантовата теория да възлезе от Хегел, 

изглежда че не познавайки Брентано.

"Fredric Jameson argues that Žižek is after the 'absolute incommensurability 

of the resultant descriptions or theories' of whatever object is discussed." 

- Wikipedia, "The Parallax View (book)", 14 февр.' 2026 (link).

Шопенови души

 

Убийствена песен из от днес

13 февр.' 2026. "Crimson Eyes" на гръцката рок-група Leatherhead.

Но защо е това разминаващо се с тоналността, но и зле изсвирено соло?

Аудио:

Омерзение

Каква е тая Надя... Мобилизираха цялото психиатрическо и психологическо воинство. Надя Дарк не каза как се излиза от шуробаджанащината, повсеместната секта в България, нормата. Уви, бях се доверил на този уж широкоскроен водещ и това Радио... Без мен! К'во да кажем за монасите. Нормата. Иво Стефанов ще ми липсва. Ще ми липсва и Божидар Русев. Но по-добре така, за да не би да се разочаровам и от тях. Шумен, 13 февр.' 2026.

Дупката на Талес

Основният (дупката) аргумент във философията. Ами пък Шрьодингеровата котка не е субстанциална, метонимична (нежели метафорична) е, изходът от нейното положение не може да бъде изключителен, бидейки състоятелен: да, съ-стояние на живата или на мъртвата "котка"; т.е. априорното аналитично съждение, интеграционното у-словие (за раз-ум). Разумният философ е просветител, неразумният философ е будител ("дайте да дадем").

Любопитен детайл

Лудвиг Витгенщайн, под въздействие тъкмо на Шопенхауер, написва, в едновременно издание с немски и английски, своя, с латинско заглавие, "Tractatus Logico-Philosophicus", чиято теза е, цитирам: "what can be said at all can be said clearly; and whereof one cannot speak thereof one must be silent". Философът по-късно се отрича от собствения си трактат, както и от Шопенхауер, и прегръща концепцията за езикова игра, "разлабацаното" хегелианство. Защо ли? Ами защото езиковата яснота не може да бъде самоцелна, пък Витгенщайн се придържал изцяло към езика. Защо ли? Хегелианска му работа...

Опростачено хегелианство, но хегелианство

    (виж фрагмента ми "Mine no more": link)

    "Тръгнал един пътник с магарето си към града. Било люта зима - камък и дърво се пукали. Горкият човек едвам се добрал до едно село. Влязъл в селската кръчма да се постопли. Та в огнището пламтял буен огън, а около него седели селяните и си приказвали на топло. Никой не помръднал да стори място на премръзналия пътник до огъня.

    Човекът гледал, гледал, пък попитал кръчмаря:

    - Имаш ли нещо за ядене?

    - Имам боб с месо, тъкмо го свалих от огъня - отвърнал кръчмарят.

    - Сипи една паница и я занеси на магарето ми да яде - много е гладно.

    - Магаре боб яде ли! - засмял се кръчмарят.

    - Моето яде. Хайде занеси му по-скоро!

    - Не се шегувай, чичо, не сме толкова прости!

    - Абе, казах ти - моето магаре яде боб. Кажи колко струва боба, ще ти го платя предварително!

    - Колко струва ли - два лева.

    - Нà, вземи парите.

    Хората около огъня, като дочули разговора, наострили уши.

    Кръчмарят насипал пълна паница боб и тръгнал да я носи на магарето в обора. Любопитни, селяните наскачали и тръгнали след него да видят как магаре яде боб.

    Пък в това време пътникът се настанил хубаво край огнището. Скоро кръчмарят се върнал с паницата и рекъл:

    - Магарето подуши боба, ама не ще да го яде.

    - Магарешка му работа! - рекъл пътникът. - Сигурно се е разсърдило за нещо. Дай боба на мене, аз ще го изям."

    Българска народна приказка.    

    Изключеното трето у Хегел - между човешка и магарешка работа, - замества се с мъглявина. Докато у Шопенхауер изключено трето не СЪЩЕСТВУВА.

Mine no more

"I get sick of playing the same songs while in rehearsals, but never live. Because when I play live, the song is no longer mine, it's yours. And it's a beautiful thing to be so connected through the universal language of music." - Lzzy Hale, 10 март' 2020, Twitter.

Хегел: разумна мотивация и еволюционно формиране.

Шопенхауер: еволюционен разум и мотивационно формиране.

Цикълът при-свояване - у-свояване: ами нали е по перспектива.

Пък формирането - по мотивация.

Спор, който се разразил на 23 март' 1820 в Берлинския университет;

моментът, когато се дал основният аргумент във философията:

като че Хегел, "завършителят на философията", бива детрониран

(10-ина години преди щото Дарвин да публикува каквото и да е).

Куно Фишер, "Артур Шопенгауэр", Книга первая, Глава четвертая, I, 1, абз. 2, 

изд. "Лань", Санкт-Петербург, 1999 (Kuno Fischer, "Geschichte der neuern Philosophie" | "Schopenhauers Leben, Werke und Lehre"): "В последний день 1819 г. в Дрездене он (Шопенхауер - б.м.) составил (към Берлинския университет, с ректор Хегел - за мястото на починалия Золгер - б.м.) прошение на имя философского факультета о venia legendi ('да водиш лекции', лат. - б.м.). 23 марта 1820 г., 

в бытность деканом Бекка, он прочел перед факультетом в полном составе свою пробную лекцию на немецком языке о четверояком виде закона основания и на последовавшем затем коллоквиуме вступил в спор с Гегелем, причем последний обнаружил будто бы свою несведущность (согласно устному рассказу Шопенгауэра ^), не умея правильно отличить 'анимальные' функции и причины от 'органических'."

----------

^ Homo philosophans. Сборник к 60-летию профессора К. А. Сергеева. Серия "Мыслители", выпуск 12. СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2002. Перцев, А. В., "А. Шопенгауэр: жизнь философа и философия жизни", 3 

(6 абзаца преди края): "Окончив осенью 1818 года главный труд своей жизни - 'Мир как воля и представление' - Шопенгауэр претендует в Берлинском университете на звание приват-доцента. 23 марта 1820 года он читает обязательную пробную лекцию - 'О четырех различных видах причин'. Гегель, берлинская философская звезда первой величины, вначале благосклонно принявший тему, вдруг прерывает докладчика:

    - Если лошадь шла-шла по улице и вдруг легла, каков тут мотив? 

    - Почва, которую она увидела под собой, вкупе с ее усталостью и ее самочувствием. Если бы лошадь была на краю пропасти, она бы не легла. 

    - Выходит, вы относите к мотивам и анималистические функции? Значит, пульс, кровообращение и т.д. происходят в зависимости от мотивов? 'Вот и обнаружился сеньор Незнайка', как говорится. 

    - Анималистическими функциями называется не это. В физиологии так называют сознательные движения тела животного. Достаточно сослаться здесь на физиологию Халлера*. 

    - Ах, да не это понимают под анималистическими функциями. 

    Но тут профессиональный медик Лихтенштейн, перебивает Гегеля и говорит: 

    - Простите, что вмешиваюсь, но должен сказать, что в данном случае прав доктор Шопенгауэр. Функции, которые он именует анималистическими, наша наука называет именно так.

    Гегель с негодованием покидает аудиторию."

----------

* Albrecht von Haller,

"De partibus corporis humani sensibilibus et irritabilibus" |

"Върху чувствителните и раздразнителни части на човешкото тяло", 1752.

Плочкаджията

"Метафизиката, включително физиката, формова 'нещата', инструментализира ги. Че фундаменталната онтология формотвори 'нещата', прави ги наръчни, усмирява метафизиката. Ала от 'нещата' все ми се повдига, обезформят се, изпадат в безтегловност. Пък екзистенциализмът формира 'нещата'... 'Such beautiful eyes you have, such beautiful hair'^." ^ King Diamond, "I'm not a Stranger".

Лист: Испанската рапсодия

Georges Cziffra, аудио:

Малко носталгичен патос

никога не е излишен

Артикулираният spinor

    Задача по математическо въображение. Посъзерцавайте spinor-ната картинка ^, ученици: как ли тя може да бъде фиксирана? Понеже ами нищото, "самата дупка", т.е. артикулираният, фиксираният twistor*, е, че кълбото, нежели сферата, е с елиптично, т.е. липсващо, близък център. И пък битието е, че хипер-болът, анти-кълбото, е с пара-болично, т.е. "околокълбно" далечен център. И ето че иде реч как или онова нищо, което, "Господи", уж се отбягва, или това нищо, което току се детронира за битие. Рефлективната структура, пазарният интегритет.

    ----------

    * Twistor-ът (Roger Penrose) е кълбо, чиито диаметри са усукано кухи: всичките ляво или всичките дясно. Spinor-ът (Paul Dirac) е "twistor-ният пълнеж", избърнатият с "хастара" навън twistor.

    ^ Видео, spinor-ната картинка:

Душевните епохи

Лист, Балада 2, четвърт час аудио с пиано:

Това, което Лист най-добре умее, 

е да довършва с възвишеност слушателя;

интимност & простор

Щрих

Важно е да се добави, че нямам предвид матрична - с рефлективен ефект - структура, но имам предвид тъкмо рефлективна структура.

Примерът на Асен Василев е непълен

Ами да си обуеш първо чорапа, пък после обувката: въвежда се във времето практиката; но пък да те работи компютърът, вместо да работиш на компютъра: въвежда се във времето битието. (Това ми го подшушват нанороботчетата против биохакерската зараза.)

Време и битие

Основният въпрос за нашето време е как да влезем в компютъра.

В компютъра: компютърът отвъд Зенон Елейски

(виж фрагмента ми "Икар с рефлексия: лов за език", link)

F = Fk sinc[(π/ΔTn) T]; T, време

----------

Класическият:

    потенциали

        F1 = [f1(0, 1) > f1(0, 1) > ...]

        F2 = [f2(0, 1) > f2(0, 1) > ...]

        ...

        Fk = [fk(0, 1) > fk(0, 1) > ...]

        ...

    актуална серия F(F1), F(F2), ... | усеща се атмосфера → битието

----------

Квантовият: 

    актуали 

        Sum* = F(ΔT1) + F(ΔT2) + ... + F(ΔTmin ≤ ΔTn ≤ ΔTmax) + ... ; ΔTi ≠ ΔTj

    потенциална серия Sum, Sum, ... | пре-бивава се атмосфера **

----------

** "Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles"

"От многостранното зараждане на битието след Аристотел",

    дисертацията на Franz Brentano

* T → потенциална безкрайност:

Икар с рефлексия: лов за език

(как се философства от пусто, че в празно)

Пещера след пещера или на слънцето в сърцето.

Слънце в сенките самотни

Как зад невидим параван
обръщаш ти все гръб към другите,
пък с тях съпругата, дечицата, съпругът дей? 
вместо посреди всинца нам,
що сме в пламтящия зандан.

Шумен, 10 февр.' 2026

----------

Пазарният интегритет тук,

неужели при коледния базар!

виж Калин Янакиев,

"Етюд за самотника".

Абсолютът: "понеже да", "нежели не", "неужели..."

Ницше, "Залезът на боговете", пр. Г. Кайтазов:

"Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една цел..."

Права линия, безкрайна, чието начало и край съвпадат;

биеш в точка тъкмо която я няма, съществуваш заедно.

"L'homme est un être qui est ce qu'il n'est pas et qui n'est pas ce qu'il est."

"ЧовекЪТ е битие, що е това, което не е, и що не е това, което е."

Sartre, "L'Être et le Néant" ("Битието и Нищото").

Петте мои стиха "Слънце в сенките самотни" са в призрачен диалог с епитафа на Рилке, който той си е съчинил сам: "Rose, oh reiner Widerspruch, Lust, niemandes Schlaf zu sein unter soviel Lidern" ("Lidern", клепачи | "Liedern", песни); "роза, о, чисто противоречие, радост, ничий сън да не бъдеш под толкова много клепачи" (пр. Венцеслав Константинов). Т.е. Рилке в своя епитаф звучи пластично, 

като че бидейки секретар на Огюст Роден.

----------

Приложение: квантовият компютър, Златната среда мерително

1 bit:

А = [прахосник ли (0)

         скъперник ли (1)

         ----------

         харчов -> колко харчи по тази или онази мяра 

         = 1, 2, ... 2^n; n = 1, 2, ... ; n -> ∞]

Б = [прахосник според това мярно количество

        скъперник според онова мярно количество

        ----------

        щедър според разликата в мярните количества -> колко много щедър]

А + Б = Б -> А = 0 -> Б = Б:

[колко много щедър -> щедър според разликата в мярните количества

  ----------

  прахосник според това мярно количество

  скъперник според онова мярно количество] 

-> [прахосник = min 

      скъперник = max]:

1 qubit

Обичният ми валс

Шопен, Валс 7, аудио: 

Наш'те хижи

С музика:

 

Самотницата на Калин Янакиев

ПротивНоестествена мимикрия.

Виж "Етюд за самотника (III)", 

публ. Портал "Култура", 8 февр.' 2026: link

----------

Нечий коментар отвъд Калин Янакиев: ами ние "имаме извънземен кемпер, 

който се телепортира от едно място на друго за нула време. Имаме вила на ужасите, разположена в район, където извънземните имат база. Имаме шест трупа, чиито ментални субстанции са отведени на извънземна станция. Имаме и ДАНС, които на по-късен етап ще бъдат изстреляни в космоса от извънземните. Имаме и един много прост народ, който не вярва в съществуването на извънземни (и невидимите паравани - б.м.) ..." - 9 февр.' 2026, YouTube.

Прекрасно речено! Че тъкмо защото не вярва, та си съчинява. Понеже ако вярваше, нямаше да има страничен ефект.

Виж фрагмента ми "Докрай": link

Докрай

    За интегриране. Живей като хората! Че неопределено интегралът е уточненото разпределение на интензивността. Пък иновация, морал и много работа. Определеният интеграл, съвкупният интегритет. Ама човек не говори езика - а чрез езика. Тоест морал. Пазарният интегритет, интегралът откъм минус докъм плюс безкрайност. Пък иновация и много работа. Лидерството. 

    Изобличителен анализ (пример).

    - Лорчето Крумова пак служи за параван, адвокат и трибуна на приятелчетата ѝ от ПП-ДБ! Срам и позор!
    - Зад или пред паравана е този "срам и позор"?
    - Очевидно не ми разбирате коментара, защо да си правя труда да Ви се обяснявам?!
    - Първо не го виждам.

    - От "паравана" ще да е.

    - Ама човек не говори езика - а чрез езика. (Та може ли екзистенциален статус да се прИпише, или говорите за друго, тоест ЧРЕЗ "паравана"?)

Блестящата отвори сезона

Линкълн, Калифорния

6 февруари' 2026

Рокът е неин

Видео:

Lzzy Hale

Торпила

Клишето гласи "жъне успехи"

Eidos и динамика

    Че ако импулсният и честотният аспект на енергията бяха същевременно,

ами светлината щеше да се разпространява дивергентно.

    Т.е. че ако езикът говореше сам себе си, 

ами щеше тъкмо някой да го говори.

За децата

Kim "King Diamond" (Поп Каро) Bendix Petersen,

виртуозът на злия прочит,

съгражданин с Андерсен и Киркегор

30-минутна видеобеседа

"Let it be done..."

    Doctor: "Who's gonna set fire into the coffin?"
    Priest: "I think, you and your wife to be. Should do it together while I keep the demon inside with my crucifix."
    "Eh..."
    Doctor: "So it's into the coffin, use the torch! And then we put the remains into his sister's grave, right?"
    Priest: "Yes, let it be done."

    - King Diamond, "Let It Be Done", 1 min. audio:

Yes, let it be done...

Кант: "Към вечния 'мир'"

"Мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи" 

    (Критиката, началото на Трансц. логика, пр. Ц. Торбов).

Та мирният вариант, сиреч мАкровариантът: 

    пък нали логиката е понятната спойка между мисълта и нагледа;

    пък нали съждението е логическата сглобка;

    пък нали законът е съждителната пратка;

    пък нали съобщението е законната претенция, 

        ДЕТО (EIDOS) светлината току описва себе си

        ами ту енергийно, ту импулсно, 

        unus pro omnibus | omnes pro uno,

        историзъм, и вътрешното сетиво, 

        че празни мисли и слепи нагледи,

        БАБИНИТЕ ДЕВЕТИНИ.

А и че мировият, НЕ ЩЕШ ЛИ, вариант, сиреч мИкровариантът:

    пък нали логиката гранично, "аз",

        дето светлината вижда себе си

        ами енерго-импулсно, "нас", 

        вместо виждайки се косвено.

("You don't understand. It's all part of the deal. Amon belongs to Them."

    - King Diamond, "'Amon' Belongs to 'Them'".

"Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще трябва да измислим?"

    - Ницше, "Безумният човек", пр. Х. Костова-Добрева.

    ПАЗАРНИЯТ ИНТЕГРИТЕТ.)

P.S. 1927 г., провежда се Fifth Solvay International Conference on "Electrons and Photons". Айнщайн предлага мисловен експеримент (Thomas Young, 1801, Double slit experiment + как текущият фотон "или там, или там", енергия измежду всички, но импулсът - поотделно): светлинна дифракция къмто две светлинни дифракции, че къмто светлинна интерференция. И всяка от двете вторични дифракции, видиш ли, извлича импулса на, пък интерференцията, видиш ли, извлича съответно енергията на първичната дифракция; и ето ти ги определени ведно импулсa и енергията, unus pro omnibus | omnes pro uno... Но уви, първичната дифракция - при тази или при онази от вторичните - божем колабира, omnes pro uno, бидейки с това вълнова функция, въвеждаща в unus pro omnibus & omnes pro uno, вместо в извън функционалност. Понеже инак 1927 г., излиза Heidegger, "Sein und Zeit", празни мисли и слепи нагледи.

     "Adam Smith said: 'The best result comes from everyone in the group doing what's best for himself.' Incomplete. Because the best result will come from everyone in the group doing what's best for himself AND THE GROUP." - John Nash, "A Beautiful Mind" (film, 2001). Пример: Затворническата дилема, доверие очи в очи (емпатия).

    "'A physical law must possess mathematical beauty', Dirac wrote on the blackboard when he visited the University of Moscow in 1956 and was asked to write an inscription summarizing his basic view of physics." - Helge Kragh, "Simply Dirac" (link).

Историзмът: бабините деветини

Обявени са от Кант, понеже: "мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи" (Критиката, началото на Трансц. логика, пр. Ц. Торбов). Аз: "мисли, зад които нямаш съдържание; нагледи, зад които нямаш понятия". Зарядът се възбужда реално, пък се упокоява виртуално. Т.е. светлината е невидима освен относно себе си. Ницше, "Безумният човек" (пр. Х. Костова-Добрева): "Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще трябва да измислим?"

Пазарният интегритет

... е атракторът на прекършения историзъм.

    ("А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице..." - Деяния 10:34, пр. 1940. И та щом делом се каже, че "всяка жаба трябва да си знае гьола и възможностите"*, остава ли нещо, ОТ което ние, людете, ТРЯБВА да бъдем равни? Ами че ПРЕДВИД виртуалния интегритет! Да, обаче виртуалното, т.е. нежели реалното, поле е зарядно, "аз", та не може виртуалното поле да се, "ние", симетрира освен евклидовски, т.е. освен в собствения си разпад. 

И пък изходът е "много работа"*, максимата "предполагам, работиш": но тя не ни въвежда в императив, недостатъчна е, НУЖНОТО е... "полагам, работиш".

    ----------

    * Прекършеният историзъм се загатва в констативен патос от въпросния фрагмент, чийто автор, на фрагмента, не ми дава съгласие за цитат. Гениален текст, напаснат към прословутия Ницшев фрагмент 125 от "Веселата наука" - "Безумният човек", пр. Х. Костова-Добрева: "... Но как го направихме? Как успяхме да изпием морето? Кой ни даде гъба да изтрием целия хоризонт? Какво сторихме, 

когато освободихме тази земя от веригите на слънцето и? Накъде се движи тя сега? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрекъснато нощ и все по-дълбока нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога?... Никога не е било извършвано по-велико дело и който и да се роди след нас, ще трябва заради това дело да намери място в една история, по-висша от всяка история досега..." Т.е. Ницше - спрямо респираторната наука и една филетирана история, - Ницше спроти историчната залъгалка залага на свръхисторията, да, против захвърлена като бял джигер културприрода.)

Вкъщи

"Found one of your old mixtapes. Remember listening to 'Grace'*, I do. We were driving to DC. I was drunk in your backseat, I know. And nothing will ever be like when we were seventeen. The stars will rearrange, and blue will turn to gray. Everything will change." Нарича се "The Silence". Ами тия двамата, Lzzy & Joe (Halestorm), си живеят царски, а са им потънали гемиите. Защо ли? Та защото тя е Drama Queen. 

Пък сивотата я мъчи... Не са на кеф. Но тя затова държи на по-артистичния интериор и особено на цветното осветление... Джо не смее да я опердаши - тя му изкарва прехраната.

Една минута видео със звук, публ. 5 февр.' 2026:

----------

* Албума на Jeff Buckley.

При гробовете: безсънни нощи

"Everywhere that ghostly stare. Do you remember when grandmother said she heard Them sing? We have to leave before the dawn." - King Diamond, "At the Graves", 

9 min. audio:

----------

"I cannot sleep at night. That's what the day is for anyway. And as the clock strikes midnight, I hear Them dancing at the graves." - King Diamond, "Sleepless Nights", 

4 min. video:

Да(е)тския страшник

(Поп Каро)

Лидерството (иде от пазарния интегритет)

    О, ами чрез лидерството (а вождизмът е отпреди пазарния интегритет) се отваря критикохоризонт, нежели да се предлага критикуване (прожекционният 

управител *).

    Пък пазарният интегритет си се налага, понеже "аз": виртуалното, 

т.е. нежели реалното, поле е зарядно, та не може виртуалното поле да се симетрира освен евклидовски, т.е. освен в собствения си разпад.

    ----------

    * И нито съм предприемач (лидер), нито технолог (прожекционен управител); ех, аналитик съм, не умея да работя с хора и машини, но умея да работя в екип 

(с лидера и с прожекционния управител: за да викам на магарето "чуш", пасивирайки прожекционния управител и активирайки лидера).

    Ето че прожекционният управител се относно него, аналитика, явява the Pied Piper, когато се маскира вождизъм.

Пазарът като два варианта

Че съобразно структурата (финансова) прав, пък и кръгов, конус:

    та хиперболичният оптимум (от трудовия по двустранно предлагане пазар) 

    сочи към парабол. минимум (т.е. сочи във фокус, да, къмто стоковия пазар,

    който пък е търсенето и предлагането); хипербола -> парабола. 

Или че съобразно конструкцията (финансова) прав, пък и кръгов, конус:

    та хиперболичният контраоптимум (от трудовия по двустранно търсене пазар) 

    сочи към елипт. максимум (т.е. сочи в притежание, да, къмто стоковия пазар, 

    който пък е търсенето и предлагането); хипербола -> елипса.

Първият вариант е ПАЗАРНИЯТ ИНТЕГРИТЕТ: 

    интегритетът с малка буква е спазарителен.  

P.S. Фин-ансите са конич-ни, понеже ИДЕ РЕЧ за settlement. 

    Хм, ами върхът на (фунийно) правия кръгов конус е "non grata";

    т.е. правият кръгов конус, да, че систематично 

    или колабира в стру-ктура (силовите прави не са радиални), 

    о, или правият кръгов конус, да, че систематично 

    колабира в констру-кция (потенциалните окръжности не са концентрични).

Пазарната динамика не може да се вникне мАкроикономически 

    (снизкритически, да, относно мИкрополитиката);

    т.е. мИкроикономиката е вникване в пазарната динамика 

    (относно мАкрополитиката).

A, парабола | B, елипса | C, хипербола