Първо, че връзката между разплата и отплата е фикционна.
Второ, че об-ектът раз-съдъчно е чийто суб-ект "съм",
пък об-ектът раз-умно е чийто суб-ект "сме",
връзката между разсъдък и разум е утешителна.
Трето, че "купувам колА", провежда се покупко-продажба.
Или всъщност "купувам си колА":
(1) "която ще покарам и продам", т.е. алъш-вериш;
(2) "която ще подкарвам, за да ме закарва", т.е. разплащане.
Връзката между разплащане и отплащане е дълбинна:
че изкуственият (Artificial) интелект (Intellect) е разплащането въобще,
а изкуствената (Artificial) интелигентност (Intelligence) е отплащането изобщо.
Та фикцията от разплащането е безутешна и току видиш ли я утешил оня език, който предвид тълкувателно споделяне говорел самия себе си.
Heavy Metal!
