Мъгла
Днес облаците плуват
и вълци скитат по мъгла.
Загубената сврака писка,
но аз да пея бих могла.
И в тоя ден аз бих запяла
на сиротни деца с гласа;
че феята ни е завела
в гора от златни дървеса.
В бонбони къщици белеят,
в коприна куклите стоят.
И клетите деца се смеят,
дори да гледат, се боят.
Сънуват ли ги заблудени? -
Със вълци, свраки по мъгла…
А зад прозорците студени
да плача, да ридая бих могла.
Яна Язова
