Пък вечността се приютява дизайнерски, пък моментът връз вечността се приютява изобразително, пък ставката връз момента се приютява фразеологично, пък бъдността връз ставката се приютява музикално. Времето.
И ето че разпределението връз бъдността се приютява кинаджийски, битие и време, пък картографирането връз разпределението се приютява филмаджийски, битие и нищо. Или просто се вкарваш във филми, доколкото прикриваш погнусата на завръщането. Но докога ли ще трае? "When the senses are shaken, and the soul is driven to madness, who can stand?" - William Blake.
