Та син ("съ") - дик ("произнасям") - атите доставят
срещу трудова собственост възнагражденията;
пък работо-дателите доставят
срещу дял от печалбата работното поле;
а държ-авата доставя
срещу дан от печалбата работната гаранция.
И ето как се почва:
синдикатите ги наречем продуцент
(трудовата собственост я отчуждим към фирмена);
пък работодателите ги наречем изпълнителен продуцент;
държавата я наречем банков гарант.
И ето:
първо, изпълнителният продуцент, капитал срещу дялова дан;
продуцентът, капитал чрез показателно изплащане;
второ, банковият гарант, гаранция срещу данен дял;
продуцентът, гаранция по силата на инвестиционно банкиране.
Но дяловете са върху печалбата, нежели върху фирмената собственост;
фирмената (нежели, значи, акционната) собственост е на продуцента.
И ето:
продуцентът изготвя бизнесов план.
Продуцента го наречем предприемач;
изпълнителния продуцент с банковия гарант,
наречем ги инвеститор:
изпълнителният продуцент
е функция от банковия гарант (риска, централното банкиране).
Т.е. бизнесов план (субективен фактор)
+ банков гарант (обективен фактор, конкурентен риск)
= производствен startup.
Централното банкиране,
то не премахва риска, но го преценява:
че например синдикатите произнасят някакви си "искания",
работодателите карат работниците с "целувай ръка",
пък държавата вика на апарата си "дръж".
Про-свещ-е-ние.
Шумен, 31 дек.' 2025,
в навечерието на Еврозоната.
P.S. "Предполагам, работиш - каза тя. -
Аз съм PsychoFin-Княгинята, пък ти - плебей."
"Добро момиче", отвърнах аз - вместо да я сиктирдосам.
Нали зная, че тя много работи.
Току видиш ли я утешил оня език,
който предвид тълкувателно споделяне
говорел самия себе си.
"Save your kiss, I need a lick!"
- Lzzy Hale, "Sick Individual".
Аудио:
