че праволинейното
тежнение иде "изотсам",
пък въртеливото
тежнение иде "изоттам".
Т.е. отправността въобще е недостатъчно отчетлива. И ето...
Спиране по инерция:
t, време | е, делител на скоростта → f(t) = 1/et = e-t,
функция
(експонента).
Спиране по инерция моментално;
та преместването
е перпендикулярно на импулса, т.е.:
f(φ) = e-jφ, фазор; j² = -1 | φ, ъгъл (фаза).
- Центробежен ъгъл, f(t) = e-jωt;
ω, ъглова скорост на въртене.
- Центростремителен ъгъл, f(v) = e-jv/c;
v, линейна скорост на въртене | -c, скорост на центростремление.
Въртоп на разпространение, f(t)&f(v);
центробежният ъгъл е осов,
центростремителният ъгъл е стволов;
стволът се координира спрямо оста, т.е.:
f(x, t) = ejωte-jωx/c = ejω(t - x/c); x = v/ω, отстояние.
Спинор (всестранен
въртоп на разпространение):
ψ(x, t) = +e+(1/2)jω(t - x/c) | +e-(1/2)jω(t - x/c) | -e+(1/2)jω(t - x/c) | -e-(1/2)jω(t - x/c);
±1, заряд → [±e+(1/2)jω(t - x/c)][±e-(1/2)jω(t - x/c)] = 1,
праволинейното
тежнение иде "изоттам";
±1/2, спин → +e±(1/2)jω(t - x/c) - e±(1/2)jω(t - x/c) = 0
[& +e+|-(1/2)jω(t - x/c) - e-|+(1/2)jω(t - x/c) = ±e+(1/2)jω(t - x/c) - 1/±e+(1/2)jω(t - x/c)
= limx→∞±e+(1/2)jω(t - x/c) = 0],
въртеливото
тежнение иде "изотсам" (анихилация изобщо).
Високи очаквания свръх себе си (заряд → разряд), нежели от себе си.