(1) Душата (1.2) ми - тя е, чието тяло (1.1) е моето.
(1.1) Та местоположение за импулс,
понеже времето е на фокус импулсно, че Азът е,
ами "само-съзнанието дава самостта като универсална"*.
(1.2) Спроти времесъстояние за енергия,
понеже битието е на фокус енергийно, че Азът не е,
ами "себе-съзнанието дава себесността като уникална"*.
И ето, "първото е у-словие за въз-можността на второто"*.
"Но заедно с това първото не поражда второто,
формата на самосъзнанието не може да даде
богатството на себесъзнанието in concreto."*
(2) Но тялото (2.2) ми - о, погнуса!, - то току е, чиято душа (2.1) е моята.
(2.1) Нищото е на фокус енергийно, че аз не съм,
уникалността губи под краката си почвата,
пък тъкмо уникалността се превръща в компонент.
(2.2) Щото битието е на фокус импулсно, че аз съм,
таванът на универсалността се срутва,
пък тъкмо универсалността се превръща в компонент.
Ето, "първото е у-словие за въз-можността на второто"*,
поражда второто и дава in concreto богатството на второто.
----------
* Христо Стоев,
"За разликата между самосъзнание и себесъзнание",
13 окт.' 2020 (link).
С това Славой Жижек без инженерен способ
троши мангизи, гради световна слава...
и се очертава да умра от глад
заради моята приятелка.
Шумен, 24 дек.' 2025.
