Философстването относно предмет почива на разбирането за основно битие.
Тоест човек се губи. Противодействието се изразява в Метода на Сократ.
"Зная, че нищо не зная; познай себе си." Методът на Сократ се оказва излишен в Християнската философия. В която пък се отваря околност за философския историзъм, нежели битовия. Та Християнската философия се задръства с история. Но на помощ иде по същество Иронията на Сократ. Да, по същество - а въобще ли? Въобще се внедрява един забравен философ, съвременник на Сократ: Горгий... Какво ли е дъгата? "Бялата светлина, която се пречупва през прозрачна призма. Отчуждили сме се. Всеки в своята душа носи дъга. Дъгата се насища с поезия.
Но споделянето не се довежда от поезията. 'Проклет бъди, Нютоне, че сведе в призма поезията на дъгата', възкликва Джон Кийтс. Налага се да се сдушим."
Това ни казва философският историзъм. Какво ли ни казва Горгий? Какво ли е от Горгий дъгата? Всеобща поезия. Що за поезия? "Природата, предвид която всеки в своята душа носи дъга. Нуждаем се от бялата светлина, която ще се пречупва през прозрачна призма. Нужда, чрез която да се покайваме пред дъгата, за да споделяме помежду си дъгата, тоест поетично споделяне." Понеже на 15-ти ноември 2025-та година Slavoj Žižek издаде своята книга "Quantum History", за да изтупа от праха Горгий. Ами дъгата може да отстъпи ред на автомобила, да речем. Ту както и обратно. Шумен, 1 дек.' 2025.
