Изот несъстоятелността на една екзистенциална антропология. Понеже ако не можеш да посочиш, че демократичните сили са недемократични, няма как да се надяваш на демокрация, освен с лидерство, нежели вождизъм. И ще отсъстват външни сили, с които да се разлага статуквото (про-свещението). Та осъзнавайки
заблудата у Кирил и Асен, че Иван Костов е демократ, посочваме,
дето демократичните сили, да, под шапката на Кирил и Асен, са недемократични.
Кирил и Асен, макар неволно, насъскват, така да се каже, едната страна на статуквото против другата. Докато заблудата при Карлос Насар иде да ни приспи с "така е при нас или поне по света; по света, по света, да, за добро или лошо".
Т.е. "не съм Карлос Насар, не ме слагат на реклама за тотото". Пък скритата гледна точка или, о, споменатата, несъществуващата, про-свещенската, са мълчание. Човек разговаря от основно положение, като или се състоиш цялостно (чрез про-свещение), или току се (лидерският разговор) състоиш частично (про-свещ-е-ние), или ето, не се състоиш. Да се състоиш цялостно и скритата гледна точка не се нуждаят от про-свещение, но се възползват от него. Шумен, 27 дек.' 2025.
