когото всички бръснат. "Но може ли такава да ме обикне някой, на когото мога да разчитам?" Името Цезар станало нарицателно относно римските императори.
Ами не е важно, казва Хегел, кой римски император кой е, а че е римски цезар. "Цезар", видиш ли, се наричала извлечената изот Цезар - без Цезар - идея за римски император. Но една идея не се изчерпва с нарицанието, изпълва се със съдържание. Съдържанието на "римски цезар" обаче се дължи на отделните
цезари - нежели по християнство. Т.е. съставлява абстракция. Нарицанията са абстракциите, казва Ръсел, идеи не съществуват. Какво най-подир се казва? Много вероятно е, казвам аз, дето първобитен човек, оглеждайки се в езеро, - хрумнало му е как - ако с кремъчния нож отреже космите по лицето си, ще бъде един по-хубав мъж за жените и че може за свое влияние да разкраси в племето и другите мъже. Появил се първият бръснар. Вместо да стане отнапред някак ясно, че някой трябва да бръсне мъжките лица - но кой: и кой ще бръсне неговото. И че може би той с това се обозначава изключителен - оставайки си брадясал. И че идеята е може би някъде там - освен в съзнанието му. Т.нар. Парадокс на Ръсел. Повик.
Но нима изобщо повик не възниква тъкмо чрез идея, която възсъществува!
