"No One Like You" (Scorpions), "Separate Ways" (Journey), "Living after Midnight" (Judas Priest) - три от Lzzy Hale (както Калин Янакиев се изразява) топоса,
които заедно ме въвеждат при теб... Есенцията на рок-песен трае минута-две. Куплет-припев. Но повечето - без да я достигнат - я сведат или до рифа,
или до рефрена - и т.н. Или най-добре е да направят кавър. Пиано-транскрипциите разчупят кората, доведат полъха - но нищо повече. Пък Лизи не само че умее да извлече есенцията на рок-песента, но и да я изведе непосредствено към самата идея на въобще песента. Похват, с който изгражда собствените си песни -
и който нарекох емоционална градация. P.S. За "влизането", за което по-горе говоря, пише и Калин Янакиев в днешния си очерк "Какво би трябвало да има на картите на Средновековието", 6 апр.' 2025, Портал "Култура" (link), превъзходен.
"No One Like You" (Scorpions), 2-минутно видео
