Центърът на кълбото е средоточие. Съпосочие. И една изобщо йерархизация. Кълбото е безгранично. Хаосът се страхува, щото да не би, спрямо кълбото, центърът на кълбото да се разклати. Накъде да се разклати спрямо кълбото центърът на кълбото? Посока се определя напречно на въртящите се часовникови стрелки. Но часовниковите стрелки се въртят или все изотгоре, или все изотдолу. Ами посоката въобще пропада... Хаосът е проломен, изобличен е. Ограничава се хаосът, бидейки врата в полето. Да, вратата като ориентир, в който вратата е ненужна. Хаосът, без нанякъде да отвежда, държи себе си заключен, пък се страхува от взлом. Нито те кани хаосът, нито те напъжда. Та хаосът просто те ориентира да се навърташ. Открехната врата в полето - и затръшната пред лицето ти. Понеже - видиш ли - трябва някак да заобиколиш и някак да се сблъскаш, справяш се, "звездното небе над мен и моралният закон в мен" (Кант, "Критика на практическия разум", Заключението, началото, пр. Ц. Торбов). Кьорав карти не играе, "... трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда" (Ницше, "Тъй рече Заратустра", Предисловът, 5, пр. Ж. Гълъбова).
