Кога съм? ("когато*, но аз сега, уви, не съм" <-?|!-> "аз сега съм, но когато" **).
1(4'). Че в Мъглявината, инертността, се натъкваш на
трансценденталната естетика разсъдъчно,
т.е. натъкваш се на трансценденталната логика аналитично.
2(4'). Че в Симплекса се натъкваш на чистия разум,
т.е. натъкваш се на трансценденталната логика диалектично.
3(4'). Че в Кълбото се натъкваш на практическия разум.
4. Пък че в Плоскостта се натъкваш на
трансценденталната естетика съдно,
т.е. натъкваш се на идея в нещата (Хайдегер) *,
натъкваш се току тоталитарно, току нарцистично:
ами натъкваш се предвид (4') антропиката (вътрешното сетиво *),
че (4'') антропологията от прагматично гледище (къде съм ***).
5. Пък че в Сферата се натъкваш на след нещата идея, т.е. във вселяване**.
И ето че "1" <-> "2" <-> [("2" & "1") = "3"] <-> [("3" & "2") = "4"] <-?|!->
<-?|!-> ("4" & "3") = "5".
(Понеже нарцистичната антропика, но не и сама по себе си,
а доколкото тя се, "огрявайки", превръща в "танцуваща звезда", -
трансгресивна е към вселяване.)
----------
* ... току "езикът сам говори себе си" (Канторов парадокс).
** Ръселов парадокс (sinc-функция: Брентано, Дирак): Киркегор, Ницше.
*** Кант.
----------
Канторов парадокс:
абсцисата се разсява^, за да се сдобие с почва ординатата.
Ръселов парадокс:
абсциса се съставя от sinc-функция, за да се аргументира^ ордината.
Парадокс на всуетата: не се състои sinc-функция.
----------
^ Стереометрира.
