"Бъди герой ти, щом току без себе си не щеш"
Онзи глагол, който нито е правещ, нито неправещ - смислов е, въдворява в
(по Юрий Лотман) семиосферата = (вместо току без себе си) "аз и ние" | "ти и вие" | "той, тя, то и те".
"Стъмвам", каЖЕ си Господ за Земята, Слънчевата система, Вселената, тоест в ТАМ последната = отвъдната сметка. Но "съмвам", каЖЕ си денонощието за Земята, Слънчевата система, Вселената, тоест в ТУК последната = при-същата сметка. Пък "замръквам и осъмвам", каЗВА си оземи човек за Земята, Слънчевата система, Вселената, тоест в последна сметка, че:
- характеризИРАНЕ, "<глагол> си" -> уличаване, "кой* ли <глагол>?";
- характеризАЦИЯ, "<глагол> си СЕ"^ -> уличаване, "кой* ли СЕ <глагол>?".
"Стъмвам си", "съмвам си", "замръквам си и си осъмвам" - "кой ли стъмва?", "кой ли съмва?", "кой ли замръква и осъмва?". Че "стъмвам си СЕ, бидейки Господ", "КАТО съмвам си СЕ, бидейки денонощието" - ами "кой ли СЕ стъмва?", "кой ли СЕ съмва?". Господ, денонощието. Иде реч най-подир за онези глаголи, които са правещи.
А мигар "замръквам си СЕ и осъмвам си СЕ"? Кой ли СЕ замръква и СЕ кой ли осъмва? Никой. Иде реч сега за онези глаголи, които са неправещи. Кой** ли обаче СЕ прОстъпва? И прОстъпва СИ СЕ, та бидейки прОход къмто "прАви СИ СЕ" (характер, лидерство). Ами понеже се смислово сбират в глагола "правя" онези глаголи, които са правещи; а се смислово сбират в отсъствието на глагола "правя" онези глаголи, които са неправещи.
"ПрОстъпвам" (+ подобните му).
----------
^ Характеристика: умопостигаема | опитопостигаема.
* И по принцип, и безпринципно.
** Принципът и безпринципността съвпадат вместо нечий героизъм.
