"Сега ще видите вий, кон боб яде ли!", заканва се във филма "Вчера" Никола Рударов. Природата си и всяко със своята природа. Тоест аз не живея. Но мене си нима е себе си! Живеем въпреки природата си. Ами Бонапарт влязъл за пръв път и поканил около съвещателната маса генералите. Никой, сядайки, не свалил шапката си. Бонапарт, след секунда-две, да, свалил шапката си. Свалили и те шапките си. Сложил Бонапарт шапката си. Генералите сега все седели със свалени шапки.
Но що с обратен знак сторил в най-люта зима Хитър Петър? Добрал се той до ханчето. Вързал в обора магаренцето. Пък влязъл да се подкрепи и постопли. Поогледал се. Седели покрай камината неколцина със свалени на пода калпаци,
та къде вече да се седне нямало. Поздравил ги, мачкайки в ръка калпака си. Ала си рекъл: "Може да съм чорбар, обаче не и магаре!"
- Хей, ханджийо, занеси на магаренцето ми една бобена чорба!
- Охо! Де се е чуло и видяло магаре да се храни с боб.
- Иди, иди! Моето може и да се облажи.
Рипнали гостите да видят чудото. Седнал пред камината човекът. Върнали се те.
- Не рачи да куса, казах ти.
- Е, харно... Че дай насам чорбата, да не стане зян, платил съм я тъй или иначе.
И слава на Украйна! Състоятелно ли е ти тъй да викаш, щом за срещен бой не си готов? И състоятелно ли е да се твърди как за последна сметка пада от небето нам мирът? Кремълско-украинската война е с основание. И ето го по същество становището ми, да, ето го: за моето местенце на хранилката. Не, не на Хитър Петра хитростта, нито дори на неговите сепнати побратими, да, да, разбира се, - а скромната, магрешката хитрост, върху чийто гръб човек надхитря по природа себе си.
Шумен, 28 апр.' 2025
