18 април 2025 г.

Запек

Когато изглупих оная сутрин да ти река, че ще те разкъртя, ти ме блокира не от възмущение: та ти с разкъртването проблем нямаш - имаш проблем със събирането. Не си оставям в калта мислите - ако и да са магарешки. На тая твоя тънка струна се опитвам да свиря. Този мой изобличителен маниер е компенсацията ми, задето откъм оправност съм недъгав. Ех, ако - при тази същата философичност - бях и по-привлекателен! За да ми се вържеш. Drama Queen... Но си неземно прекрасна във всяко отношение, при все че си направена от възможно най-земния материал. Двата компонента, в чийто сблъсък цвърчи една демонична искра - твоят магнетичен чар. Твоят много особен темперамент. Една непосредствена пророчица. Поставяш и въртиш в слънчевия сплит на човек показалеца си. 20 години тоя показалец ме застига и човърка. Надменна закачливост в предвиждане между цинизъм и мекота. Човек с теб изпада в еуфорична сигурност - доверява ти се, каквото и да би могла да му сториш. Вселената на страховито изкушение посред множеството минувачи. Илюзия и откровение извеждаш в крайността на съвпадението, за да интерферира почва, 
в която човек попива според вискозитета си. Колкото вискозитетът е по-нисък, толкова по-надълбоко е навлизането. А моят вискозитет е доста висок: много съм сгъстен в себе си, та трябва сам да изработвам дълбочините си в теб... Способна си да приютиш нечие рядко щастие... Ще сглобя фрагмент и ще го нарека "Запек". 
В що ме превърна ти? Превърна ме на словоблудец! Иде ми вече отръки. Шумен, 18 апр.' 2025.