Героизмът е поривът къмто въобще лидерство.
Но що е характеризИРАНЕ?
"<не правя> си" (<не правя> := "ида", "раста", "воювам", ...), да, по число и лице.
Че що е характеризАЦИЯ:
"<правя> си се" := "<правя> от себе си мене си"
(<правя> := "каня", "гледам", "страхувам", ...):
умопостигаема характеристика = "себе си";
опитопостигаема характеристика = "мене си" (по число, лице и род).
Пък характеризАЦИЯТА при онези глаголи, които са неправещи, е безлицева
("иде си се", "расте си се", "воюва си се", ... , т.е. от самосебе си ->
-> току без себе си).
Характерът (лидерството):
"прАви си се" :=
:= "прАви от себе си него си / нея си ^,
понеже - откъдето* себе си *** про-изхожда - е родЕн вече той / тя **".
----------
^ "Христос!", да речем.
* "Отецът!", да речем.
** "Синът!", да речем.
*** "Светият дух!", да речем.
Та дори само в единствено число, а и най-вече: ами ето, лидер ли съм?
Лидирането в множествено число е ролево, да, освен ХристОвото,
и е върху автолидерство.
