30 юни 2025 г.
Аналитичното съждение
Как ли е
валидна логиката?
r→ = r'→
+ tv→:
t, времето; 0 ≤ v, скоростта на преместване;
0 ≤ r, бъдещото отстояние;
0 ≤ r', миналото отстояние.
Та къде ли се помещава всичко? Ами никъде.
Че кога ли се помещава всичко!...
j² = -1 ≡ "в
имагинерен план" (j), т.е. че j ┴ 1;
t', имагинерното
време; t, реалното време;
c, бързината
на разпространение;
v, скоростта
на преместване по произволна равнина;
0 ≤ v ≤ c = const:
tc→ = tv→ + jt' (c - v)→; v→ ┴ (c
- v)→ *;
t²c² = t²v²
- t'² (c - v)² + j2tt'v→(c - v)→; v→ (c - v)→
= 0;
t²c² - t²v²
= - t'² (c - v)²;
t² (c + v) =
- t'² (c - v);
t√(c + v) ≡ jt'√(c - v).
(1) jt' √[(c - v) / (c +
v)] ≡ t → отправност →
→ корпускулярно отправление,
0 ≤ t = t' √[(c - v) / (c + v)] ≤ t',
вълново отправление;
(2) t √[(c + v) /
(c - v)] ≡ jt' → съотносителност →
→ [гравитация,
(jt' ≡ t) ↔ (jt' ≡ ∞),
антилокалност,
вълно-корпускулярен ин-вариант].
"1" →
"2" → ! гравитацията къмто** инвариант.
----------
* r = const → ∞, радиус; 0 ≤ φ ≤ 2π, равнинен ъгъл:
&k=0∞r→(φ + kΔφ) ≡ ∑k=1∞{r→[φ
+ (k - 1)Δφ] - r→(φ + kΔφ)} ≡ ∫02πΔr→(φ)dφ
→
→ [r→ ↔ &k=0∞r→(φ
+ kΔφ)] ≡ [r→ ↔ ∫02πΔr→(φ)dφ] ≡ [r→
┴ ∫02πΔr→(φ)dφ] →
→ [v→(r→) ≡ v→] ┴ {v→[∫02πΔr→(φ)dφ]
≡ (c - v)→}.
29 юни 2025 г.
Halestorm | Alestorm
"Any chance we could ever get a Halestorm / Alestorm tour?
Ама това е прекалено
Лятна тренировка
Златановото злато
Дълбоката поезия
Тропот пред Народния театър
27 юни 2025 г.
Еха! Rata Blanca - концерт по Disney!
Калабалък
Към Манол Глишев
Единицата структурно
26 юни 2025 г.
Рицарка за Божи гроб
Мощ и мощи
Напред към произхода!
Потенциалът =
= Вълновия аспект на системата - Корпускулярния аспект на медиума.
Пък Вълновият аспект
на системата =
= Носителя + Полето.
Произходът на
потенциала е при нулев потенциал.
----------
Например падане:
1. Система = падаща точка + място на падане.
2. Медиум = траектория на падане.
Носителят = ∫pdv; p, импулсът на падане; v, скоростта на падане.
Полето = h dp/dt; h, пътят на падане; t, времето на падане.
Корпускулярният
аспект на медиума = pv / 2, т.е. точка на падане.
Потенциалът = ∫pdv + h dp/dt - pv /
2; p = mv; m, масата на падащата точка.
Потенциалът = hm dv/dt = mgh; g = dv/dt = const, ускорението на падане.
Произходът на потенциала е при mgh
= 0, т.е. при h = 0;
но при h = 0 няма нищо нито като система, нито като медиум:
та потенциалът на
падане е без произход.
----------
Но потенциалът има
произход, е генеративен,
щом вълновият аспект на системата е инвариант,
т.е. щом корпускулярният аспект на медиума е излишък.
Айнщайн (Нютон → Имануел Кант),
t' = t √[(c + v) / (c - v)]:
v, скоростта на преместване;
c, бързината на разпространение;
t, външното време;
t', вътрешното време.
Излишък (говорът), v = 0 → t' = t. Инвариант (езикът), lim v→c t'
= ∞.
! Дирак (Даламбер → Франц Брентано), ψ = ±
sinc[(ω/2)(x/1 - t)],
излишъкът
като инвариант (понеже говорът като език):
(x/1* - t), магнитозаряд [(t = const > 0)- ⊻ (x = const > 0)+];
(ω/2),
спинотензор [ω/2 > 0 → +, -].
----------
Какво Шрьодингер сторва, квантова механика.
Потенциалът = Вълновия
аспект на системата - (pv / 2):
Вълновият аспект на системата = j ℏ ∂ψ/∂t;
pv / 2
= p² / 2m; p = - j ℏ ∇ψ [∇ = (∂/∂x, ∂/∂y, ∂/∂z)];
Потенциалът
= Потенциал по ψ.
ψ, вълнова функция:
t,
времето; x,
y, z, пространството.
j²
= -1 ≡ "в имагинерен план".
ℏ,
Константата на Дирак.
(m
& Потенциал)
→ ψ.
Потенциал, с който се описва вълнова функция;
т.е. постулира се потенциал (постулира се което да се говори).25 юни 2025 г.
Кирил Петковата оставка (25 юни' 2025)
Великите черни хитове
Първото уравнение
Че tc→
- tv→ = t' (c - v)→; 0 ≤ v
< c; v→ ┴ (c - v)→:
v, скоростта на
преместване;
c, бързината
на разпространение;
t, външното
време;
t', вътрешното
време.
t' = t √[(c + v) / (c - v)]:
v = 0 → t' = t, външната отправна система се застопорява, излишък;
lim v→c t' = ∞, вътрешната отправна система се застопорява, инвариант.
Айнщайн (Нютон → Имануел Кант).
24 юни 2025 г.
A priori
Аналитичното
съждение апостериори:
че
Нютон постулира гравитацията ефирно, т.е. за дивергентна;
и
че Айнщайн (Кант) извежда гравитацията първично за тензорна,
понеже
свободата априори е трансцендентална,
без
обаче да е антропологична.
Синтетичното съждение апостериори:
че
Даламбер постулира точката ефирно, т.е. за вписана;
и
че Дирак (Брентано) извежда точката първично за спинорна.
И ето че гравитацията е около точково
условие,
понеже
синтетичното априорно съждение не гравитира.
Т.е. Дирак формулира аналитичното
априорно съждение,
трансценденталната аперцепция,
ψ(x, t) = e ± j (ω/2) (t - x/c) *:
x, пространство; t, време;
c, бързина на разпространение;
ω, ъглова скорост;
j² = -1 ≡ "в
имагинерен план" **.
! Помен, [ψ(0, t) & ψ(x, 0)] → точка,
ψ0(x, t) = ± {[e + j (ω/2) (t - x/1)
- e - j (ω/2) (t - x/1)] / [2j]} / [(ω/2) (t - x/1)],
ψ0(x, t) = ± sinc[(ω/2)(x - t)]; ω > 0:
±, спин 1/2 ^; [(t = const > 0)- ⊻ (x = const > 0)+], заряд ^^.
Истината априори е свръхчовешка, без обаче
да е антропологична.
Т.е. свободата първично е
трансцендентна.
----------
* ψ(0, t) = e ±
j (ω/2) t, корпускулярен помен | ψ(x, 0) = e ± j (ω/2) (- x/c), вълнов помен.
** dejφ/dφ
= jejφ → движението в имагинерен план е скоростта на
движението.
Иде реч за фазор.
Черният леопард на Шумен
23 юни 2025 г.
Житие за отскок
22 юни 2025 г.
Истинско изпълване
21 юни 2025 г.
Подходът към победата
20 юни 2025 г.
Еротичната поезия подобаващо
Снощи пантерата беше в Рига
Дираковият проблем
19 юни 2025 г.
Трансценденталната аперцепция във фокус
ψ = e ± j
(ω/2) (t - x/c) → Ω sinc(Ωt).
Каноничното Уравнение на Dirac [т.е. относно ψ(x, t) = e ± j (ω/2) (t - x/c)].
Частица: E² = (pc)² + (mc²)²; E, пълната енергия; c, скор. въобще на разпростр.:
p,
импулсът (външната енергия); m, масата (вътрешната енергия).
Eψ = [±√(px²c²
+ py²c² + pz²c² + m²c4)]ψ; ψ, вълнова
функция; ос x, y, z.
Квантови оператори върху ψ (j² = -1; ℏ, Константата на Dirac):
E = jℏ ∂/∂t, енергиен (t, времето), овременява се ψ;
p = - jℏ ∇ [∇ = (∂/∂x, ∂/∂y, ∂/∂z)], импулсен, опространствява се ψ .
(px² + py²
+ pz²)c² + m²c4 = (αxpxc + αypyc
+ αzpzc + βmc²)²:
αx²
= αy² = αz² = β² = I, единична матрица;
----------
αxαy
+ αyαx = 0;
αxαz
+ αzαx = 0;
αyαz
+ αzαy = 0;
----------
αxβ
+ βαx = 0;
αyβ
+ βαy = 0;
αzβ
+ βαz = 0.
|0 σx| |0 σy| |0 σz| |I2 0|
αx = | |; αy = | |; αz = | |; β = |
|.
|σx
0| |σy 0| |σz 0| |0 -I2|
|0 1|
|0 -j| |1 0|
|1 0|
σx = | |; σy = | |; σz = | |; I2 = | |.
|1
0| |j
0| |0 -1| |0
1|
α = (αx, αy,
αz):
jℏ ∂ψ/∂t = - jℏ cα ∇ψ + βmc² ψ = (βmc² + cαp) ψ.
γ0 = β; γ1
= βαx; γ2 = βαy; γ3 = βαz;
γμ = (γ0,
γ1, γ2, γ3); ∂μ = [(1/c) ∂/∂t, ∂/∂x,
∂/∂y, ∂/∂z] = (∂0, ∂1, ∂2, ∂3):
(jℏc∑μ=03γμ∂μ
- mc²) ψ = 0 → (jℏγμ∂μ
- mc) ψ = 0.
ℏ = c = 1 (нормализация) → (jγμ∂μ - m) ψ = 0 → jγμ∂μψ =
mψ.
γμ∂μ
= γ∂ → jγ∂ψ = mψ.
|ψ1(x,
t)|
|ψ2(x, t)|
ψ(x, t) = | |; x, пространството.
|ψ3(x,
t)|
|ψ4(x, t)|
Свободна частица, ψ(x,
t) = u(E, p) e (j/ℏ) (px - Et), плоска
вълна:
Eu(E, p) = (βmc² + cαp) u(E, p), след като
се замести в Уравнението.
Та фиксираната
свободна частица, p = (px, py, pz)
= (0, 0, 0):
βu(E, 0) = λu(E, 0); λ = E/(mc²); ψ(x, t) = u(E, 0) e - (j/ℏ) Et.
|uA| | uA = λuA |
u = | | → |
|:
|uB| | uB = - λuB |
λ = 1 (E = mc²) → uA = uA | uB = 0;
λ = -1 (E = - mc²) → uA = 0 | uB = uB.
|Φ1| |1| |0|
|Φ1| |uA| |uA| |Φ2| |0| |1|
uA = | | → u+ = | | = | | = | | = Φ1e1 + Φ2e2; e1
= | |; e2 = | |;
|Φ2| |uB| | 0 | | 0 | |0| |0|
| 0 | |0| |0|
| 0 | |0| |0|
|Φ3| |uA| | 0 |
| 0 | |0| |0|
uB = | | → u- = | | = | | = |
| = Φ3e3 + Φ4e4; e3
= | |; e4 = | |.
|Φ4| |uB| |uB| |Φ3| |1| |0|
|Φ4| |0| |1|
E = mc² → u(E, 0) = u+:
ψ(x, t) = u+e - (j/ℏ) (mc^2) t = Φ1e1e - (j/ℏ) (mc^2) t + Φ2e2e - (j/ℏ) (mc^2) t =
= ψ1(x, t) + ψ2(x, t), отрицателна суперпозиция
на противоположни спинове.
E = - mc² → u(E, 0) = u-:
ψ(x, t) = u-e + (j/ℏ) (mc^2) t = Φ3e3e + (j/ℏ) (mc^2) t + Φ4e4e + (j/ℏ) (mc^2) t =
= ψ3(x, t) + ψ4(x, t), положителна суперпозиция
на противоположни спинове.
Анихилационна суперпозиция: ψ(x, t) = [ψ1(x, t) + ψ2(x, t)] +
+ [ψ3(x, t) + ψ4(x, t)].