Никой не е виновен в своята неморалност, когато морал отсъства;
т.е. друг сега е въпросът, щото дали в своята неморалност се чувстваш виновен.
т.е. същият сега е въпросът, щото дали в своята неморалност се чувстваш виновен:
моралът като възсъществуване, съвестта като съ-вест;
понеже моралната чувствителност е по-фина, отколкото просто човешката.
Виж:
1. Kierkegaard, "Enten-Eller" (1843), "ΔΙΑΨΑΛΜΑΤΑ",
"Lad Andre klage over, at Tiden er ond"
2. Достоевский, "Братья Карамазовы" (1880)
3. Nietzsche, "Die fröhliche Wissenschaft" (1882), 343 (108, 125)
4. Slavoj Zizek, "If there is a God, then anything is permitted" (2012), link
1. Kierkegaard, "Enten-Eller" (1843), "ΔΙΑΨΑΛΜΑΤΑ",
"Lad Andre klage over, at Tiden er ond"
2. Достоевский, "Братья Карамазовы" (1880)
3. Nietzsche, "Die fröhliche Wissenschaft" (1882), 343 (108, 125)
4. Slavoj Zizek, "If there is a God, then anything is permitted" (2012), link
