"Бях отишла на гости на моя дядо, светла му памет. И той ми казва: 'Ленко, дядо, ти знаеш ли коя е Яна Язова?' Изненадах се, защото знаех коя е. Хем знаех коя е, хем като че ли не знаех… И тогава той ми заразказва историята на Яна Язова и Александър Балабанов. Много хора твърдят, че между тях такава любов, каквато някои си въобразяват, не е имало. Не съм склонна да вярвам на това, защото двама души, които си разменят толкова писма и са споделили такава голяма част от живота си, едва ли са били просто единомислещи съвременници. Там нещо е имало. Не зная точно какво е то. Интересно ми е. Както и това, че не им е пукало какво се говори за тях, защото жестоко са ги очерняли. Яна Язова е била страшен боец. Тази история има толкова още много да се изследва и мисля, че заслужава да се разпише във филм. Още не мога да направя първата крачка, много е сериозно, защото става дума за реално съществували личности, а аз мисля за игрално, не за документално кино."
Вестник "Струма", 26 ян.' 2024, link
